Обич без възраст 3

- Да така е, направено е за ограничаване на достъпа на зяпачи, частен клуб е. Но има вътрешни състезания, междуклубни само за амаматьори или демонстрационни с някои известни тенисисти - жени или мъже.

               Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.

- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте време за мен

- Да Петро, до понеделник...Но ти не попита за заплащане, за работно време, условия за работа

- Но вие го споменахте преди няколко дни, и ако някой  не е доволен от другия, би било редно да го съобщи вместо да се измъчва.

Погледна ме с някакъв неопределен поглед, свиреп ли, надменен ли.

Много важно, ръцете ми никой не може да вземе, и когато не си мързелив и претенциозен, работа има за целия китайски народ, но те нямат визи и не са в ЕС.

              Влезнах бързо в ритъма на новата си работа, от 8 до 14 часа, после от17 до 19, да не се нарушава душевното спокойствие на гърчолята за обят и следобедна дрямка. Неделя почивка.

А работата ми спореше, след мен всичко окопано, подрязано, плочките подравнени, капковото напояване заработи. Помощните постройки навсякъде са еднотипни, барбекю с площадка, две стаички с бяня в тоалетна, големи вратопрозорци и всичко ''Атинско бяло'' боядисано.

Смених  осветителни тела, кранове, душове, седало, излъсках плочките до блясък.

За няколко дни и тсзи част от двора светна. Дали проверява вечер какво съм свършил, нали я предупредих, че като не ме харесва да ми каже. Само преди да тръгне за някъде, погледне за минута-две, отдума '' Добре изглежда'' и изчезне с джипа си. Ами къде забрави бастуна, бе кирия.

- Останаха гаражните клетки, за ключовете де,.. и за лятния гараж - набрах смелост една сутрин

- Петро, очарована съм до тук от теб, просто невероятно. Ето ти 500 евро за майсторството. А на гаражните клетки нещо не включва дистанционното, а на лятноя гараж можеш ли да подрежеш лингустрата на метър от пода.

Даде ключове, дистнционно и изчезна.

Подрязах храстите, сеника  се освежи. Дистанционното не включва, елементарно Уотсън, в  батериите е разковничето. Замених ги с нови, натиснах, вратата изкърца несмазана, плъзна се и се отвори. Омазах я с масло, грес, плавно се затваря и отваря.

Погледнах за часа 14 без 15 минути. Еха , измамното време, понечиш да си тръгнеш 15 минути по-рано и работодателя разкрачен насреща ти '' Къде бе...'' Така стана и сега.

Дочух шум на двигател на джип, пътната врата се отвори и кирия Диана цъфна по пътечката.

- Петрооо,... Петроо, тук ли си

- Да кирия - изкочих с кофата и палката - Тъкмо прибърсвах и тук

- Нали каза, че знаеш къде са тенис кортовете. Утре в 10 часа ми е квалификацията за осмина финалите, ще дойдеш, нали. Ще се обадиш на пропуските, ще ти дадат времнна  клубна карта за вход. Не ми стискай палци, за да не ме блокираш. Ще дойдеш нали

Усмихваше се подкупващо, все едно от моето присъствие зависеше усеха й.

- Ще дойда разбира се, и успех 

               На колата и съм там. Остава сега оня келеш на пропуските да ме изгледа подозрително и да ме сиктирдоса. Взех букетчето дежурни рози в целофан, намигнах на червеното си БМW, а то светеше на слънчевите лъчи, огледах се в стъклата, ами хубавец съм си и с букет рози.

Поздравих учтиво на пропуските.

- Кирие, за мен има оставен пропуст от кирия Диана Коцупулу - издекламирах смело

Оня ме погледна, после с пръст проследи нещо в някакъв лист

- Да има...Заповядайте, важи до края на турнира, сложете го на врата си да се вижда от контролата, ето ви билет, ред...място...- занарежда той

Тръпнех в очакване. Все пак съм за пръв път на турнир по тенис на корт, ами ще гледам какво правят другите, това ще правя и аз. Дали съм на правилния корт, тя каза от  10 часа.

По микрофона съобщиха имена на съдии, имена на първа двойка, имена на втора двойка

''кирия  Коцупулу Диана срещу Димитриду Елени...''

Успокоих се. Всички аплодираха първата двойка, и аз не останах назад.

Победителката после мина по-близо до публиката и се поклони, някакъв чичка й подари цветя.

Моят мач. '' Димитриду Елени '' - обявиха по микрофона. Хубава русичка тенесистка изкочи с чанта на рамо, размаха ръка за поздрав, аплодирахме я.

'' Коцупулу Дианаа '' провлачено по американски обявиха.

Тя излезе, с бяла препаска НАЙК на главата, бяла блузка, бяла поличка. Немирно вяртърче развяваше загадъчно краищата на поличката и показваше стегнати бели боксерки, бели чорапки и маратонки, всичкко марково НАЙК. Беше и по-снажна от съперничката си. Зрителите избухнаха в овации и ръкопляскания и аз не правех изключение.

Мачът започна. Не разбирах много от тенис на корт, но видях мощните сервиси и отигравания на Диана. Видях как се задъхва зъперничката й. Отново аплодирах с публиката.

Тя победи. Тръгна на почитна обиколка. Изтичах по стълбичките.

- Диана, кирия Коцупулу,... честита победа

Тя се обърна по посока на гласа, позна ме и се доближи.

- Браво, ти победи - надвиках шумотевицата и подадох розите.

Следях и другите й срещи.

Финал, '' Коцупулу Диана срещу Харис Харарула '' ги представиха.

Стори ми се Диана малко притеснена. Проявих  самоинициатива и заръкоплясксах. Скоро зрителите ме подкрепиха. Дочух да коментират, че Харарула Харис била от смесен гръцко едикакъв си произход и не живеела постоянно в Атина, но се водила гъркиня.

Оспорвана среща, и на края  Харис ''пусна'' топка в близос до мрежата, Диана не успя да притича бързо и да я посрещне, топката тупна два пъти в полето й.

Зрителите се умълчаха, после вяло заръкопляскаха. Харис бе победителка е турнира за  непрофесионалисти - жени.

Позволих си да прегърна Диана когато й подарявах цветята и прошепнах 

'' Ти си победителката, аз и публиката харесваме теб '', а тя само ме погали и пощипна по бузката.

              Може би 10 дни не я видях на живо. Обади се по мобилния '' Петро, на бесетката отпред има лист с продукти и пари, после ги остави пак там ''

Преживява тежко загубата ли, онази да не би да е професионалистка...

Изпълних точно заявката, оставих покупките, касовата бележка, парите ресто до цент.

Няколко пъти сутрин намирах из двора сгънати евробанкноти или метални по 1 или 2 евро, уж случайно нападали дребни центове. Усмихвах се ехидно, вземах ги и ги слагах в бесетката под някое камъче. Мдаа, проверката е висша форма на доверие, но не си познала госпожо. Аз съм доволен от заплатата  която ми даваш, а с дребни сумички не можеш да ме съблазниш.

Допускаше ме и в къщи. Отново проверка, уж плътна златна гривна се е разкопчала и паднала на земята, или златен синджир с медальон. Понякога масивен златен пръстен с камък небрежно сложен на шкафа или банкноти долари, евро...

Опасна игра ми се стори и не се стърпях

- Кирия Диана, чужди вещи не ме съблазняват, не ме пробрайте, елате в къщи да видите какво имам

Дойде, ахка, охка над порцеланови , медни или бронзови фигурки или чинии по стената, застояваше се пред реставрирани от мен някои стари мебели. Обърнах някои картини за да види как съм ги ''закърпил'' и после замаскирал

Тя ме гледаше учудено без да мига или продума.

- Наистина си честно момче Петро - обобщи най на края.

              Виждах я често да наблюдава тесте разпръснати  като ветрило карти за игра, премести 2-3, събере ветрилото, разбърка ги, разпръсне отново, погледне ги за миг и извади същите карти.

Магьосничка в творческа тренировка, но не задавах  въпроси или да вдигам шум.

- Така, готова съм. Днес е събота нали, отиваме в 22 часа в Казиното над Атина, знаеш ли пътя до там

- Да кирия, в 22 часа да сме там или тръгваме от вас 

- Тръгваме, а ще може ли с твоята кола

- Както кажете, а как да бъда облечен - попитах

- По възможност с костюм и риза. Ще ме придружаваш из игралните зали, ще те водя под ръка и ще ти кажа кога да си тръгнем - даваше наставления - Не е желателно да пиеш алкохол, тук има и ще пиеш после колкото искаш.

Беше наистина позната дама на част от персонала. Подпираше се на масивния бастун, с дясна ръка се бе облегнала на присвитата ми ръка. Бяхме по-скоро като брат и по-голямата му сестра, отколкото като великодушна богата дама и млад придружител, или...Нямам думи като се видяхме в огромното

огледало стъпили на червените пътеки. Купихме жетони и пред игралната маса, по-точно тя пред игралната маса, аз зад нея. Огледах се крадешком. Позната обстановка, почти нищо не се е променило след 3-4 години. Работех тук като бодигард около масите, ротативки, на паркинга или фоайето, където ни разпределят за вечерта. Най-интереснот беше, че накрая събирахме спечеления ''хонорар'' от доволни клиенти  и по равно си го разпределяхме. Разбира се, че крупиетата и друг помощен персонал около тях, страняха от нас, смятаха се за по-висша класа.

Топчето подскачаше, жетоните сменяха бързо собствениците, момичета разнасяха на таблички питиета. И тогава избягвахме да пием, нали трябва да гледаме трезво на нещата а и не изкахме неприятности с играещите или шефовете.

През рамото на Диана погледнах купчинката разноцветни жетони пред нея. Тя огледа другите за залозите за новата игра, извърна  глава.

- Петро, момчето ми, до тук сме. Напускам играта, утре вечер ще продължим...

8360 евро преброиха на касата. Тя остави 60 евро за услугата, другите сложи в черна кадифена

торбичка, която ми подае, а аз начаса я сложих под лява  мишница под сакото си.

И все така величествено, тя подпряла се на бастуна и ме прихванала под лява ръка, заслизахме по стъпалата.

Похвално, за два часа 8300 евро.

Поглеждах от време на време по огледалата за '' преследвачи'', все едно сме в шпионски филм, ами нали сега има мобилни телефони, GPS да те проследят.

Стана ми смешно и интересно, ние крадците-благородници...

- На къде да карам кирия,... към вас, към нас

- Има ли къде да спя - попита тя сериозно

- Да има, и никой няма да ви безпокои

- Карай тогава към моята къща,... нямам пижама, домашни чехли - равнодушно каза - Ще вкараш колата си в гаражната клетка

Подадох й в хола кадифената торбичка с парите

- О, даа... да си измием първо ръцете, нали ти обещах питие по избор и количество.

                   Пийнахме. Алкохолът ни отпусна, напрежението бе отминало.

следва продължение