Гледах облаците. Такива не бях виждала до сега.
Девойка с развяна от вятърът коса. Лети, лети. Облечена е в дълга рокля. Ръката и е протегната напред и на нея е кацнало птиче. (Е, птичето си е истинско, но като че ли е кацнало.) Лети, лети девойката, а след нея - колесница с впрегнати два коня. В колесницата - младеж. Гони летящата девойка.
Облаците отминават. Вече не ги виждам, но зная, че някъде, някога младежът ще настигне девойката. Нали и вятърът му помага? Пък и искам краят да е хубав.
А... птичето ли? То сигурно е още там - в небето. Нали птиците не се уморяват да летят?
© Харита Колева All rights reserved.