3 мин reading
Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки цигарата си, той запалва и фитила на спомените си. С всяко дърпане си припомня нещо... не неща, които е забравил, а неща, които не може да забрави. Когато цигарата свършва и фитилът изгаря, човекът угасва като заключение на историята.
Най-после се измъкна от веселбите на долния етаж и затвори вратата на стаята си. Застана до прозореца и бавно, сякаш бе замислен, извади една цигара от кутията си. Нежно прегърна запалката с пръсти и погали желязната ù глава с палец. В отговор тя озари лицето му с топлата си светлина, а той запали цигарата си. След като изпусна дима, пое дълбоко въздух и усети лек полъх, примесен с необикновено нежна миризма на люляк, който се разля по прошарената му коса. Спом ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up