Обрат- втора част

     Защо някои хора получават всички екстри, а някои –   нищо от живота? –Защо ... мислите ми кръжаха като оси из главата и не ми даваха покой. Мис Маргарет Тейн си живееше като кралица, а аз й слугувах.  Тя е глупава, но богата...а аз умницата, докторка ... бях едно нищо в дома й.

    Лежах в леглото си, въртях се, а сънят бягаше от уморените ми очи. Краката ми туптяха. Не бях подвила крак през целия ден.

   На съмване заспах и засънувах. Розовите диаманти на колието се въртяха пред мен, хвърляха отблясъци и аз си представях как ги слагам на моята шия. После ръката ми се протяга  и ги докосва, но нещо избухва в пламъци и аз отдръпвам пръсти от тях. Поглеждам и виждам обгорената си ръка, почерняла като въглен. Боли много.

      Събудих се от звъненето на алармата. Мис Тейн настоятелно натискаше звънеца. Станах, облякох се бързо и през глава  хукнах към стаята й.

                    - Добро утро!

                    - Добро ли?  Никак не е добро! Хей, Лили! До кога ще чакам да благоволиш да дойдеш? Донеси ми закуската и кафето! Веднага!

     Беше в обичайното си лошо настроение, както всяка сутрин. 

Стоплих й два кроасана , сложих чаша кафе  и забързах към стаята й.

Тя захапа кифлата. Надигна чашата с кафе и се отпусна.

     Отидох до прозореца, вдигнах щората  и го отворих. Небето синееше лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Слънцето препускаше по склоновете на града. Лъчите проблясваха и се промъкваха под листата на палмите. Беше чудесен летен ден. Като в рая.

   Ако не беше този крокодил тук, за да ми вгорчава живота може би щях да бъда щастлива.

     После влязохме  в хола.

                      - Донеси ми колекцията от марки! Размърдай се – нареди ми мис Тейн.

Беше още намръщена. Бръчките й ту се изопваха, ту се отпускаха. Очите й се забиха в мен и аз едва удържах погледа й. Дали знаеше, че не мога да я понасям?

    Усмихнах й се ведро. Трябваше да си играя играта.

     Знаех комбинацията на сейфа, взех ключа и  го отворих.  Зад пачките с долари се намираха няколко албума с марки. Взех ги. Очите ми се спряха за миг на колието. То си стоеше върху черното кадифе и си кротуваше тихичко.

     Мис Тейн взе лупата и се захласна. Взираше се със сивите си студени очи във всяка марка.

                             -Виж, Лили…тази е много ценна. И таз. И другата…

   Едва доловима усмивка се разтегна на лицето й. Тя започна да ми обяснява за марките, идеалният й маникюр  сочеше всяка марка, ахкаше и охкаше в екстаз.

    После замлъкна. Аз също мълчах. Имах разпоредба да не говоря, ако не ме пита нещо.

    Стоях зад нея, кокорех се и попивах чутото.

     Два милиона долара е цялата колекция…- гласът на мис Тейн проехтя и сякаш раздра тишината.

  Два милиона! Два милиона! – зазвъня ми като рефрен на песен…

                   - Лили, прибери марките! И виж колко прах има по мебелите…аууу…ще свършиш ли нещо днес, бе момиче?

      Кимнах. Взех кърпи и започнах да бърша. Тя не спираше да каканиже. Бях зад гърба й. Бях свикнала с грубостта й, но нещо се надигна в мен и засъска като клапан на локомотив. Почиствах една статуетка от сребро. Масивен къс. Държах го в пръстите си и затреперих. Искаше ми се да го стоваря върху стегнатия кок на старицата, за да млъкне. Виждах как я зашеметява ударът и тя затваря уста. Устата на мъртва риба.

       Боже, изперквам май…

     Тръскам глава и прогонвам тези мисли. Махам пръстите си  като опарена от статуетката.

  В главата ми два гласа спорят.

      Замахни…и удряй…тя това заслужава със злобния си език… - казва единият.

     Луда ли си? Нали ще я намерят мъртва и ти ще си виновна?-обажда се другият.

          Скрий я някъде…все някъде може да изчезне… а марките са два милиона…и не забравяй  и розовите камъни …Мигел ще ти помогне да я скриеш, той е обсебен от теб…

                     - Хей, хей! Къде витаеш? Приготви ми ваната! И после ще излизаме.

    Сепвам се от тягостните  си мисли и кимам. Ще се стегна. Тази работа ми трябва. Добро е заплащането. Още една година да изкарам. Да стъпя на крака. После...сбогом мис Злоба...но сега съм в капан -  без пари, без подкрепа, без приятели, без никой. Сама. На другия край на света. 

  Пускам крановете, водата шурти и пълня ваната. Събличам мис Тейн.

Дрехите й падат една по една, докато остава голото й сбръчкано  тяло. Сбръчкана е като костенурка. Подавам й ръка и тя шляпва във ваната. Подпира глава на ръба и затваря очи. Аз слагам балсам в ръката си и  го втривам в косата й. Масажирам я леко, разресвам я и я измивам.

            - Пусни ми музика, момиче. За нищо ли не се сещаш? Главата ти е празна като… като…. не знам какво – завършва речта си мис Тейн.

   Пръски от слюнка хвърчат от устата й. Пак е ядосана. Всеки ден продължава с този кошмар.

    Днес е много гадна. Има дни, когато е гадна, но има дни – когато е невъзможно гадна. Днес е такава. Разбива ми психиката.

    Закипява ми, но се обръщам и пускам копчето. Нежната  музиката проехтява. Мис Тейн примижа и се отпуска в пяната.

  Само  ръката ѝ с хищните червени нокти се полюшва в такт с мелодията.

    Дремя отстрани като часовой и я чакам за нови заповеди.

    Взирам се в тила ѝ над водата. Едно желание се пробужда в мен. Иска ми се да я потопя надълбоко и да я държа, докато изчезнат мехурчетата въздух.

     - Нещо става с мен… ха… хахааа… защо искам така отчаяно… да се отърва от мис Тейн ? – почва единият глас.

    - Защото те унижава и е злобна – отговаря другият.

    -  Ами напусни веднага.

    - Това не е изход. Тя ще тормози някой друг…Тя трябва да си получи наказанието. Да изчезне завинаги от хоризонта.

   - Я, стига. Престани!

  - Страх те…страх те…остави  се тогава да те мачка…

        Натиквам неканените и жестоки гласове в най-далечните кътчета на главата си. Трябва да се отърся от тях. Страх ме е от тях.

   Поглеждам в огледалото и виждам лицето си. Побеляло е като тебешир, без цвят. Кожата ми настръхва.

   Ръцете ми пак затреперват.

   След малко се  окопитвам  и започвам да сапунисвам мис Тейн.

   Преглъщам въздишката си, но от клепачите ми се спускат няколко сълзи и запарват по бузата. Стискам здраво устни и се стягам. Добре, е че тя не ме вижда. Добре е,че не може да прочете мислите ми…

   Музиката  продължава да ехти весело, макар че на мен никак не ми до музика. И никак не ми е весело.

   Продължава…