6.02.2021 г., 20:44

 Обрат- втора част

753 0 27

Произведение от няколко части към първа част

6 мин за четене

     Защо някои хора получават всички екстри, а някои –   нищо от живота? –Защо ... мислите ми кръжаха като оси из главата и не ми даваха покой. Мис Маргарет Тейн си живееше като кралица, а аз й слугувах.  Тя е глупава, но богата...а аз умницата, докторка ... бях едно нищо в дома й.

    Лежах в леглото си, въртях се, а сънят бягаше от уморените ми очи. Краката ми туптяха. Не бях подвила крак през целия ден.

   На съмване заспах и засънувах. Розовите диаманти на колието се въртяха пред мен, хвърляха отблясъци и аз си представях как ги слагам на моята шия. После ръката ми се протяга  и ги докосва, но нещо избухва в пламъци и аз отдръпвам пръсти от тях. Поглеждам и виждам обгорената си ръка, почерняла като въглен. Боли много.

      Събудих се от звъненето на алармата. Мис Тейн настоятелно натискаше звънеца. Станах, облякох се бързо и през глава  хукнах към стаята й.

                    - Добро утро!

                    - Добро ли?  Никак не е добро! Хей, Лили! До кога ще чакам да благоволиш да дойдеш? Донеси ми закуската и кафето! Веднага!

     Беше в обичайното си лошо настроение, както всяка сутрин. 

Стоплих й два кроасана , сложих чаша кафе  и забързах към стаята й.

Тя захапа кифлата. Надигна чашата с кафе и се отпусна.

     Отидох до прозореца, вдигнах щората  и го отворих. Небето синееше лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Слънцето препускаше по склоновете на града. Лъчите проблясваха и се промъкваха под листата на палмите. Беше чудесен летен ден. Като в рая.

   Ако не беше този крокодил тук, за да ми вгорчава живота може би щях да бъда щастлива.

     После влязохме  в хола.

                      - Донеси ми колекцията от марки! Размърдай се – нареди ми мис Тейн.

Беше още намръщена. Бръчките й ту се изопваха, ту се отпускаха. Очите й се забиха в мен и аз едва удържах погледа й. Дали знаеше, че не мога да я понасям?

    Усмихнах й се ведро. Трябваше да си играя играта.

     Знаех комбинацията на сейфа, взех ключа и  го отворих.  Зад пачките с долари се намираха няколко албума с марки. Взех ги. Очите ми се спряха за миг на колието. То си стоеше върху черното кадифе и си кротуваше тихичко.

     Мис Тейн взе лупата и се захласна. Взираше се със сивите си студени очи във всяка марка.

                             -Виж, Лили…тази е много ценна. И таз. И другата…

   Едва доловима усмивка се разтегна на лицето й. Тя започна да ми обяснява за марките, идеалният й маникюр  сочеше всяка марка, ахкаше и охкаше в екстаз.

    После замлъкна. Аз също мълчах. Имах разпоредба да не говоря, ако не ме пита нещо.

    Стоях зад нея, кокорех се и попивах чутото.

     Два милиона долара е цялата колекция…- гласът на мис Тейн проехтя и сякаш раздра тишината.

  Два милиона! Два милиона! – зазвъня ми като рефрен на песен…

                   - Лили, прибери марките! И виж колко прах има по мебелите…аууу…ще свършиш ли нещо днес, бе момиче?

      Кимнах. Взех кърпи и започнах да бърша. Тя не спираше да каканиже. Бях зад гърба й. Бях свикнала с грубостта й, но нещо се надигна в мен и засъска като клапан на локомотив. Почиствах една статуетка от сребро. Масивен къс. Държах го в пръстите си и затреперих. Искаше ми се да го стоваря върху стегнатия кок на старицата, за да млъкне. Виждах как я зашеметява ударът и тя затваря уста. Устата на мъртва риба.

       Боже, изперквам май…

     Тръскам глава и прогонвам тези мисли. Махам пръстите си  като опарена от статуетката.

  В главата ми два гласа спорят.

      Замахни…и удряй…тя това заслужава със злобния си език… - казва единият.

     Луда ли си? Нали ще я намерят мъртва и ти ще си виновна?-обажда се другият.

          Скрий я някъде…все някъде може да изчезне… а марките са два милиона…и не забравяй  и розовите камъни …Мигел ще ти помогне да я скриеш, той е обсебен от теб…

                     - Хей, хей! Къде витаеш? Приготви ми ваната! И после ще излизаме.

    Сепвам се от тягостните  си мисли и кимам. Ще се стегна. Тази работа ми трябва. Добро е заплащането. Още една година да изкарам. Да стъпя на крака. После...сбогом мис Злоба...но сега съм в капан -  без пари, без подкрепа, без приятели, без никой. Сама. На другия край на света. 

  Пускам крановете, водата шурти и пълня ваната. Събличам мис Тейн.

Дрехите й падат една по една, докато остава голото й сбръчкано  тяло. Сбръчкана е като костенурка. Подавам й ръка и тя шляпва във ваната. Подпира глава на ръба и затваря очи. Аз слагам балсам в ръката си и  го втривам в косата й. Масажирам я леко, разресвам я и я измивам.

            - Пусни ми музика, момиче. За нищо ли не се сещаш? Главата ти е празна като… като…. не знам какво – завършва речта си мис Тейн.

   Пръски от слюнка хвърчат от устата й. Пак е ядосана. Всеки ден продължава с този кошмар.

    Днес е много гадна. Има дни, когато е гадна, но има дни – когато е невъзможно гадна. Днес е такава. Разбива ми психиката.

    Закипява ми, но се обръщам и пускам копчето. Нежната  музиката проехтява. Мис Тейн примижа и се отпуска в пяната.

  Само  ръката ѝ с хищните червени нокти се полюшва в такт с мелодията.

    Дремя отстрани като часовой и я чакам за нови заповеди.

    Взирам се в тила ѝ над водата. Едно желание се пробужда в мен. Иска ми се да я потопя надълбоко и да я държа, докато изчезнат мехурчетата въздух.

     - Нещо става с мен… ха… хахааа… защо искам така отчаяно… да се отърва от мис Тейн ? – почва единият глас.

    - Защото те унижава и е злобна – отговаря другият.

    -  Ами напусни веднага.

    - Това не е изход. Тя ще тормози някой друг…Тя трябва да си получи наказанието. Да изчезне завинаги от хоризонта.

   - Я, стига. Престани!

  - Страх те…страх те…остави  се тогава да те мачка…

        Натиквам неканените и жестоки гласове в най-далечните кътчета на главата си. Трябва да се отърся от тях. Страх ме е от тях.

   Поглеждам в огледалото и виждам лицето си. Побеляло е като тебешир, без цвят. Кожата ми настръхва.

   Ръцете ми пак затреперват.

   След малко се  окопитвам  и започвам да сапунисвам мис Тейн.

   Преглъщам въздишката си, но от клепачите ми се спускат няколко сълзи и запарват по бузата. Стискам здраво устни и се стягам. Добре, е че тя не ме вижда. Добре е,че не може да прочете мислите ми…

   Музиката  продължава да ехти весело, макар че на мен никак не ми до музика. И никак не ми е весело.

 

   Продължава…

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Силвия!
  • Динамично, ярко, представих си всичко а все едно бях там. Ще видим накъде ще избие търпението. Отивам натам.
  • Благодаря
  • di_t (T.)
    И на теб
  • Хубав ден, Бистре!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...