Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още ненавършени 40 години едва се влачех – незнайно защо напълнях, явно в страната на злото се пълнее. Успокоявах се, че съм по-добре от тия скелети, които срещах по улиците. На работа ходех по принуда. Колкото да имам някаква заплата да си плащам сметките, не че за мен имаше значение дали имам ток или не – все ми беше тъмно пред очите. За какво ли да ми е светло? Не можех да си върна щастливите години когато бях красива и обичана – безсмислица е било щом е свършило. Гената замина за Швейцария – колко ме чака да замина с него, но аз трябваше да гледам болната си майка. Телефони, писма, картички, сълзи, клетви , но…но той не издържа - Гита замина при него – ожениха се. Не съм и очаквала друго – ние ...