Тия дни, една моя много добра позната работи по темата за оброците. И аз, понеже е много добра моя позната, реших да се позаинтересувам и да ѝ помогна, ако мога. А и край лозето, което буренясва безутешно от няколко години имаме и ние един вехт, прояден от ветрове и дъждове оброчен камък, който винаги съм подминавал със страхопочитание от най-ранно детство.
И до сега покрай онова място минавам със стаен дъх и присвито сърце, сякаш от камъка ще се извлече някое езическо божество и ще ме захапе беззъбо за петата, влачейки се по корем без крайници и озверяло. Тая тема, признавам, ме безпокои отдавна и реших да направя някои проучвания.
Ето до какво стигнах.
Чичкото от монитора, който всички наричат Гугъл безпристрастно ми довери, че тия камъни не са толкова прости и хората не случайно им отдават почит и уважение. Принасят им жертви, молят им се, венчават се покрай тях, дирят утеха или просто ги заобикалят като мен. Защо го правят? Защо хората сляпо вярват, че като заколят есенно шиле на н ...