Обществена болница
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщаше жадно всяка дума. Саманта свали срамежливо поглед в земята и бързо се запъти към другото легло. Отвори сака си и започна мълчаливо да подрежда дрехите си в малкото шкафче до прозореца.
- Имате ли огънче?
- Не – отвърна Саманта, без да се замисли. После се обърна към „съквартиранта” си, който я гледаше с надежда и широка усмивка – За Бога, това е болница?! Как може да пушите?
- Да, знам – каза той и пъргаво скочи от леглото, протягайки ръка за поздрав – Името ми е Джим.
- Саманта – отговори притеснително тя и свали отново поглед в белите плочки, стискайки ръката му.
Джим скочи обратно в леглото си. Вероятно беше в добро настроение. Носеше същата зелена болнична престилка като нея, очевидн ...