Тя седеше на неудобният кожен диван, леко присвила единият крак под себе си и облегнала гръб назад. Вратът я болеше, а в устата си имаше остатъчен вкус от различните видове коктейли, които беше опитала. Добре, че се ограничи до тези с един вид алкохол, в противен случай щеше да и е много-много трудно. Беше стиснала здраво клепачи, за да не и блести луминесцентната светлина, осветяваща празният коридор, миришещ на антисептичен препарат, омесен с белина или друго вещество, чиито мирис дразнеше косъмчетата в носа и. „Уморена ли беше? Сигурно.” Все пак мислеше, че по-скоро е обезверена. Последните два-три часа мереше коридора с припрените си насечени стъпки, сядаше на диванчето, чиято оръфана, на места оребрена кожена дамаска, показваше амортизиралата си неприложимост в съвремието. Често и се искаше да не е права в мислите си. Откъде и идваха такива странни умозаключения...Главата често я болеше поради профучаването по пистите на товарите с нестихващи мисловни процеси. „Не можеше ли да е с ...