Глава 1
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не беше. Студената зима бе оставила траен отпечатък върху малкото градче и околностите. Като невидим полъх мракът продължаваше да витае между високите планински дървета. Мистериозна сянка се бе разпростряла и дори най-жаркият слънчев лъч не можеше да я разруши. Ароматът на тъгата затъпяваше всички останали сетива и единственото нещо, което можеше да се усети, бе горчива носталгия по нещо вече отдавна отминало. Сивият дим бавно и тежко се издигаше от къщите, разсейваше се сред поляните и изчезваше, както всеки копнеж за лято би изчезнал при вида на тази картина. Но небето не бе много облачно. Слънцето бе намерило начин да прокара лъчите си до тази студена земя, макар и те да не бяха способни да я ...