Очите
„Толкова много хора! И толкова много очи!”
Тя се замисли. Беше виждала очи, в които можеш да потънеш! Толкова тъмни, страшни и дълбоки! Миг, в който се кръстосват погледите и замръзваш! После дълго не можеш да се стоплиш и осъзнаеш. Беше срещала топли, безгрижни очи. Можеш да се взираш в тях и да се плацикаш в топлите им езера. А, беше срещала и буреносни. Брррр..... Не искаше да среща такива, но... Беше срещала! Такива, обаче, не беше! Чисти! Невинни! Питащи! Раними! Сякаш, готови всеки миг да заплачат! И толкова нежни! Погледът я обгръщаше и галеше... Не искаше да откъсва очи от този поглед! Дори не смееше да огледа лицето! Боеше се, че няма да може пак да потъне в прегръдките на тия очи! А те... Те принадлежаха на младо момиче. Момиче, което седеше в инвалидна количка. Рядко му се случваше да е навън. „Навън” беше все едно пътуване в космоса! Всяка вечер тя седеше до прозореца и гледаше небето. Денем се взираше в улицата и се опитваше да разбере как живеят хората. В живота ѝ нямаше много хора. Родителите, брат ѝ, за докторите не мислеше като за хора. Но, сега седеше срещу една докторка и се взираше в лицето ѝ. Струваше ѝ се, че тя е различна. И не грешеше. За пръв път някой я гледаше с възторг! Тя не знаеше, че това е възторг, но усещаше, че е хубаво. За това отвърна на погледа с поглед. Обичайния! С който гледаше небето и улицата. Този, с който се опитваше да разбере. Когато докторката отмести поглед и видя целият човек, свит в количката, сърцето ѝ прескочи удар! Как можеше?! Защо това ангелско същество е в количка?! Защо не е сред другите и не се радва на живота?! Кой казва, че не се радва? Двата погледа се срещнаха и между тях протече сноп от емоции: любопитство, радост от приятната среща ( с какво е приятна?), нежност, невинност... Мигът бе кратък и отмина. Докторката се зае с рутинния преглед, но очите на момичето не се отделяха от нея. Явно, и то беше усетило нещо. Нещо, различно от безразличие! Различно от отвращение! Една непозната жена бе надникнала в същността ѝ и я бе харесала! Това беше ново. Беше интересно и приятно. Дали щеше да се повтори? Дали две души се бяха открили чрез очите?
Тя беше виждала много очи! Но тия бяха различни! Единственни! И тя им се посвети! Роди се истинско приятелство!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
