goblenka (Маргарита Ангелова)
448 8772
25.11.2018 г., 12:59 ч.

Очите 

  Проза
730 6 13
2 мин за четене

 „Толкова много хора! И толкова много очи!”

Тя се замисли. Беше виждала очи, в които можеш да потънеш! Толкова тъмни, страшни и дълбоки! Миг, в който се кръстосват погледите и замръзваш! После дълго не можеш да се стоплиш и осъзнаеш. Беше срещала топли, безгрижни очи. Можеш да се взираш в тях и да се плацикаш в топлите им езера. А, беше срещала и буреносни. Брррр..... Не искаше да среща такива, но... Беше срещала! Такива, обаче, не беше! Чисти! Невинни! Питащи! Раними! Сякаш, готови всеки миг да заплачат! И толкова нежни! Погледът я обгръщаше и галеше... Не искаше да откъсва очи от този поглед! Дори не смееше да огледа лицето! Боеше се, че няма да може пак да потъне в прегръдките на тия очи! А те... Те принадлежаха на младо момиче. Момиче, което седеше в инвалидна количка. Рядко му се случваше да е навън. „Навън” беше все едно пътуване в космоса! Всяка вечер тя седеше до прозореца и гледаше небето. Денем се взираше в улицата и се опитваше да разбере как живеят хората. В живота ѝ нямаше много хора. Родителите, брат ѝ, за докторите не мислеше като за хора. Но, сега седеше срещу една докторка и се взираше в лицето ѝ. Струваше ѝ се, че тя е различна. И не грешеше. За пръв път някой я гледаше с възторг! Тя не знаеше, че това е възторг, но усещаше, че е хубаво. За това отвърна на погледа с поглед. Обичайния! С който гледаше небето и улицата. Този, с който се опитваше да разбере. Когато докторката отмести поглед и видя целият човек, свит в количката, сърцето ѝ прескочи удар! Как можеше?! Защо това ангелско същество е в количка?! Защо не е сред другите и не се радва на живота?! Кой казва, че не се радва? Двата погледа се срещнаха и между тях протече сноп от емоции: любопитство, радост от приятната среща ( с какво е приятна?), нежност, невинност... Мигът бе кратък и отмина. Докторката се зае с рутинния преглед, но очите на момичето не се отделяха от нея. Явно, и то беше усетило нещо. Нещо, различно от безразличие! Различно от отвращение! Една непозната жена бе надникнала в същността ѝ и я бе харесала! Това беше ново. Беше интересно и приятно. Дали щеше да се повтори?  Дали две души се бяха открили чрез очите?

  Тя беше виждала много очи! Но тия бяха различни! Единственни! И тя им се посвети! Роди се истинско приятелство!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно Благодаря! Желая ти весели празници и прекрасна 2019!
  • Страхотно силно! Браво ! 5 петолъчки !
  • Така е. Благодаря ти!
  • Очите говорят!Поздравления,Марги!
  • Благодаря, Иржи! Харесвам кратките форми. 😆
  • Няма по-красиво нещо от чистите,невинни детски очи!А при големите....те отразяват всичко-душата,темперамента,характерът,първи изразяват чувствата на тялото-радост,болка,грижа,страх,ярост....А не зная колко е истина,чувала съм, че при убийство-в очите на убития е "запазен"образът на убиеца....Ако е така-колко лесно би било....Много харесвам есетата ти,Марги-кратки,но пълни с подробни детайли!!
  • Доче, прегръщам те! Не знаеш прекрасната душа в каква телесна обвивка е! За това не бива да се съди прибързано!
  • Лини!😆
  • И аз със Стойчо! Марги, такива чувства и емоции са стойностно изживяване, стоплящо или вледеняващо и си го описала чистосърдечно, точно в твоя стил. Хубав ден и още ни радвай с творбите си!
  • Благодаря ти, Стойчо! 😆
  • Много пъти съм се замислял над този,не е пресилено ако кажа феномен...
    И дано не греша,но това е биоелектричество, което привлича сродни души!
    И вече съм сигурен:при истинското влюбване е същото!
    Като че ли ток преминава през тялото и душата!
    Много ми хареса, Маргарита тази кратка, но наситена с поезия творба!
  • Благодаря, Кате!
  • Силна творба!Поздравления, Маргарита!
Предложения
: ??:??