Официалната версия
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я посрещне във Франция. И повече никой не я видя.
Нощем се въртеше в безсилен гняв. Защо й позволи? Трябваше като мъж да я спре. Представяше си как се качва на самолета и отлита за Париж. Открива я и след хубав пердах я довлича пак тук.. Така си остана с фантазиите. На моменти си представяше обезобразеното й тяло под някой мост. Действаше му успокояващо. Сигурно е пропаднала, била е курва и са я убили. Такава мързелана какво друго щеше да работи?! Беше същата като сестра си.
Официално за пред хората се превърна във вдовец. Спокойно разпространи новината. Важното бе, че изглеждаше сериозен и порядъчен. Скоро си намери жена. Опознаваха се по стандартния начин около месец. Беше вежлив без да е романтичен. Посещаваха по-евтините заведения. Внимаваше да не прекалява с комплиментите, за да не изглежда, че преиграва. Неговата дама не беше нищо особено, но това го устройваше. Дребна, много слаба със сиви очи. Тя цялата беше някак сива. Имаше силно, жилаво тяло, което леко го смущаваше. След време заживяха заедно.
Една вечер тя закъсня с половин час. Той я посрещна сърдит . Гневът беше променил чертите на лицето му. Когато й изплющя шамар тя го прие без да трепне. Леко изненадан той посегна отново. Жената се отдръпна бързо. После се извъртя, подскочи и замахна високо с крак. След миг го прониза остра болка в челюстта. Така и не си спомни дали последва втори удар.
После се събуди в болницата грижливо бинтован. В лицето приличаше на мумия. Разбра, че челюстта му е счупена и че ще яде като бебе. Неговата любима го посещаваше всеки ден. Дори го хранеше със сламка, носейки му бурканчета детска храна. Питаше го галено:
- Как е днес моят Пухчо? или
- Как се чувства моето малко Мъжленце?
Лигавите обръщения го дразнеха, но с тази травма му беше трудно да й обясни. Не беше се превърнал в романтик. Обеща си на ум да я превъзпита веднага след оздравяването. Трябваше да си поговорят сериозно кой е мъжът в семейството. Шамарите бяха най-добрият аргумент.
Веднъж гледайки жалката му физиономия тя прошепна:
- Пухчо, ако пак ме удариш... отново ще паднеш по стълбите...
Това беше официалната им версия за пред хората. Все пак трябваше да пазят егото му.
Когато се върна в къщи няколко пъти се опита да я пребие. Няколко пъти се опита да я вразуми с юмруци. После няколко пъти пада по стълбите... После пак лежеше в болницата. Лекарите вече свикнали с неговото присъствие само се подсмихваха.
Един ден на нощното й шкафче се появи нейна снимка с медал от Европейско първенство. В миналото била каратистка. Той не повярва на късмета си. Не прие истината. Предположи, че снимката е монтаж с цел да го сплаши. Може би това беше нейната официална версия...
© Катя Иванова All rights reserved.
Благодаря ти!
