Официалната версия
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я посрещне във Франция. И повече никой не я видя.
Нощем се въртеше в безсилен гняв. Защо й позволи? Трябваше като мъж да я спре. Представяше си как се качва на самолета и отлита за Париж. Открива я и след хубав пердах я довлича пак тук.. Така си остана с фантазиите. На моменти си представяше обезобразеното й тяло под някой мост. Действаше му успокояващо. Сигурно е пропаднала, била е курва и са я убили. Такава мързелана какво друго щеше да работи?! Беше същата като сестра си.
Официално за пред хората се превърна във вдовец. Спокойно разпространи новината. Важното бе, че изглеждаше сериозен и порядъчен. Скоро си намери жена. Опознаваха се по стандартния начин около месец. Беше вежлив без да е романтичен. Посещаваха по-евтините заведения. Внимаваше да не прекалява с комплиментите, за да не изглежда, че преиграва. Неговата дама не беше нищо особено, но това го устройваше. Дребна, много слаба със сиви очи. Тя цялата беше някак сива. Имаше силно, жилаво тяло, което леко го смущаваше. След време заживяха заедно.
Една вечер тя закъсня с половин час. Той я посрещна сърдит . Гневът беше променил чертите на лицето му. Когато й изплющя шамар тя го прие без да трепне. Леко изненадан той посегна отново. Жената се отдръпна бързо. После се извъртя, подскочи и замахна високо с крак. След миг го прониза остра болка в челюстта. Така и не си спомни дали последва втори удар.
После се събуди в болницата грижливо бинтован. В лицето приличаше на мумия. Разбра, че челюстта му е счупена и че ще яде като бебе. Неговата любима го посещаваше всеки ден. Дори го хранеше със сламка, носейки му бурканчета детска храна. Питаше го галено:
- Как е днес моят Пухчо? или
- Как се чувства моето малко Мъжленце?
Лигавите обръщения го дразнеха, но с тази травма му беше трудно да й обясни. Не беше се превърнал в романтик. Обеща си на ум да я превъзпита веднага след оздравяването. Трябваше да си поговорят сериозно кой е мъжът в семейството. Шамарите бяха най-добрият аргумент.
Веднъж гледайки жалката му физиономия тя прошепна:
- Пухчо, ако пак ме удариш... отново ще паднеш по стълбите...
Това беше официалната им версия за пред хората. Все пак трябваше да пазят егото му.
Когато се върна в къщи няколко пъти се опита да я пребие. Няколко пъти се опита да я вразуми с юмруци. После няколко пъти пада по стълбите... После пак лежеше в болницата. Лекарите вече свикнали с неговото присъствие само се подсмихваха.
Един ден на нощното й шкафче се появи нейна снимка с медал от Европейско първенство. В миналото била каратистка. Той не повярва на късмета си. Не прие истината. Предположи, че снимката е монтаж с цел да го сплаши. Може би това беше нейната официална версия...
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Както винаги си оригинална. Пиша го напълно сериозно. Имаш дарбата да удряш десет от десет с най- трудните теми, разнищващи проблеми, които ни избождат очите,но не ни "увира акъла".
И, успяваш да накараш четящият да се усмихне и сам да анализира емоциите си,според героите.
Аз все си мисля,че тия побойници, са просто огромни страхливци и комплексари и не, не е само до възпитанието, чисто личностна нагласа си е с вбесяващ страх къркорещ из вените. Благодаря ти,Катя! Обичам кратката ти сложност. -
Ако продължава така да пада пак по стълбите да не му се наранява егото а мутрата.Много ми хареса Катя,поздрав.
-
Брилянтно. Имаше за кратко в живота ми един "бивш", но след първия и последен шамар си отиде. Преодолях го, като тръгнах на стрелба и всеки път в мислите си слагах лицето му на мишената. Или си представях как го пребивам, точно като героинята тук. Поздравления за разказа, прекрасно написан, добре построен - и поклон пред таланта!
-
Щастливо се усмихнах!
В този случай, както се казва, честито на пичелифшия!
Поздравявам те. -
Искре, според мен героинята ми изобщо не се измъчва, защото тя си го пердаши както иска. Проблемът си е изцяло негов, че трудно се учи и превъзпитава. Нищо не й пречи на жената да си го обича. Тя не е като обикновените съпруги - при един шамар и хайде комоцио.
И аз съм на мнение, че само раздялата е решението. Няма смисъл от тази агресия. И аз не разбирам жените, които търпят с години побоища докато един ден ги убият и тогава гръмват медиите. И тогава всички се правят на изненадани или проговарят истината.
Благодаря ви, Дочка, Сенд, Ангелче, Краси, Искре, Пешо, Стойчо и на всички! Толкова много коментари не съм имала и се извинявам, че не мога да отговоря на всеки лично. Благодаря ви и за усмивките и за чувството ви за хумор.
Писането по такива теми винаги ме е натоварвало, но след този разказ и аз изпитах едно облекчение. И на мен ми хареса, че един път някой си е получил заслуженото.. -
Има ли смисъл да съжителстваш със същество, което не може да контролира гнева си и първичните си инстинкти? Можеш ли да направиш едно човекоподобно, по-умно или по-добро? Не. Това не се учи. Дори да го спукаш от бой, то ще си остане същото. Затова, тръгни си по пътя и търси Човека.
-
Късмет е извадил с такава упорита жена... абе трудно учат някои, много трудно
-
Допаднаха ми всички официални версии и най- вече това натриване носа на егото/ неофициално/ Браво и от мен!
-
Разказът може да е художествена измислица, но аз се изкефих на макс, защото разбрах, колко са люти гълъбиците от “Откровения”.
-
Благодаря ви, на всички! Радвам се, че ви е допаднало разказчето. Не е написано по действителен случай. Мислех да го сложа в категория фантастика, но като се замисля може пък някъде някога, някой побойник да си е намерил точната половинка.
И аз съм против агресията, но тя съществува. Според мен всичко се дължи на лошо възпитание.
Приятна вечер на всички! -
Да си "намериш майстора"...
-
Хубава история. 👍
-
Точната жена си му намерила на тоя Мноооогооо добро!
-
"Всеки си намира майстора!"🏅
-
Супер! Обикновените жени са ми скучни. Няма да ме гръмне, защото знам къде да я хвана.
-
Сенд, имам колежка каратистка и освен това член на ловна дружинка. Да ти пращам ли координати? /освен това е млада и красива и ще и се любуваш докато те бие. Естествено удоволствието ти ще продължи до момента, в който реши да те гръмне /
-
А аз си търся точно жена, която да ме бие. Може да е джудистка, каратистка, самбистка, но не и сумистка, щото ще ме задуши.
-
И аз се изкефих. На такива "мъжкари" точно такива жени им се полагат. Убедила съм се, че хората склонни към агресия, приемат всяко толерантно поведение като слабост и разбират само от подобни "силови" аргументи. Колкото и зле да звучи- ще ми се всеки такъв да си намери майстора./майсторката.
-
всеки садист си намира садиста!
-
Прочетох с удоволствие
-
Изкефи ме! Максимално!
-
Не искам да съм циничен, но е много вероятно, да хванеш надървена дръжка.
-
Никакъв, само като хвана некоя дървена дръжка, пък да видим
-
Какъв ти е поясът?
-
Честно казано, аз като се разбеснея, чета страх в очите на моя мъж. Тъй че....
-
Не са. Само си мечтаят.
-
Радост за жените. Всяка жена тайно си мечтае, да пребие мъжа до себе си.
-
Харесах разказа заради стила и повествованието. Наистина какво задържа каратистката в тази връзка?! Но! Историята познава такива случаи - жена, с черен колан по джудо цял живот търпя такъв негодник, пияница и търтей, който освен, че не е работил повече от година, но и изисквал да идва през обедната си почивка, за да му сервира храната. Дори болен, докато го е хранила в устата, гадината мръсна е замахвал с вилицата да я наръгва, защото е здрава и на крака...Да, на злото се отговаря със сила!
-
И все пак малко е смущаващо, че на агресията трябва да се отвръща с още по-голяма агресия.Чудя се какво я мотивира героинята да остане в такава връзка.
-
хххахахаха, тъй де, като майка на каратист, при това световен шампион, като гледам колко е готин и миловиден, а и като се замисля как и неговие съобторнички са едни такива готини и миловидни
-
Бижу. Разказът, а може и каратистката. „Каквото си постелеш, на това ще легнеш.“
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Здравей, Антоанета! Съжалявам за това, което си преживяла. Никой не е застрахован. Била съм свидетел на домашно насилие и жената цял живот ми е благодарна за намесата ми. Тя напусна мъжа си, което се и очакваше. Благодаря ти за високата оценка. Изненада ме приятно.
Здравей, Костадин! Да се надяваме, че при някое от паданията ще поумнее и ще миряса.
Здравей, Лиа! Благодаря ти за милия коментар. А ти имаш таланта да казваш нещата, които само намеквам или си ги мисля. Според мен си специалист в анализа на произведения, защото познавам още един човек като теб, а тя е учителка по български език.
Трудно е да се предвиди кога един човек е насилник, а за съжаление вече са много. Темата е много актуална и не виждам в скоро време да се реши.
Поздрави, Лиа! Приятна вечер!