Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията му продължаваха да прииждат хора. По желание на майка ù погребението беше планувано да се извърши в родния ù град. Не мога, а и нямам сили да опиша как се чувствах тогава. Не мога! Знам само, че дълго време стоях загледан в белия ковчег, отрупан с цветя и венци. Черни траурни ленти съобщаваха кой се е поклонил и плакал над него. Нора през цялото време се беше сгушила в мен и само хлипаше, без сълзи. То и откъде вече?! Много, много хора минаха този ден пред очите ми. Върволицата се влачеше бавно и тягостно. Всеки поставяше четния брой цветя върху ковчега и галеше усмихнатата снимка с траурната лента в единия ъгъл. Имах чувството, че минаха часове, докато се извървят всички хора. Близки, познат ...