Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството,
в мое лице,
око.
Тогава аз ще дойда,
ще пристигна,
ще се появя
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само аз умея
и ти ще имаш едно око по-малко,
с което да гледаш,
с което да намигаш
и което да затваряш.
Ако, все пак, не се откажеш,
ако злият ти план успее
и ме разплачеш, а знаеш, аз не плача просто така,
но, ако все пак бих се разплакала
и причината е в теб,
тогава аз бих изплакала сърцето си.
А аз не мога да живея без сърце… ти можеш.
Затова ще взема твоето. Него никой никога не го е чупил и лепил -
то е красиво… като антика… то е винаги еднакво – такова, каквото никога не е било.
Ще го изтупам от прахта и ще си го имплантирам -
така всички ще са доволни, понеже на теб сърце и без това не ти трябва…
Ако вече без сърце дойдеш и забиеш кръвожадните си зъби в китката ми,
аз няма да се церемоня, както предишните пъти.
Просто ще те захапя за врата
и тогава…
е, тогава вече… ще те сразя.
Никой не хапе по-добре от мене.
И никой не харесва повече вкуса на кръв от безсърдечни същества
Дори и ти. Макар и да си само самолюбие и лаком студ… ти нямаш своя стимул -
аз имам да спасявам цялото човечество
заедно с очите, зъбите и китките му…
Ще те сразя. Ти само се опитай да ме хапеш.
© Алиса All rights reserved.