Октомврийски ден
ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН
Беше едва пет часа и вече се стъмваше, нещо обичайно за средата на октомври. Паркът пустееше, по езерото се носеха листа, попадали във водата от дърветата, в очакване на превръщането си в каквото там се превръщат. Не ми се прибираше, не, че съм някакъв самотник или човек без близки и приятели, просто обичам есента и исках да и се порадвам още малко, преди да се прибера у дома. Седнах на една влажна пейка и запалих цигара, бавно изпусках дим и мислех за нещата, които ми се бяха случили през деня. Първо, още сутринта успях да се скарам с прекия си началник, докато му обяснявах, че конят се впряга преди каруцата, второ - компютърът ми изпуши и почти нищо не свърших, а Бог ми е свидетел, повечето неща бяха спешни, трето - в кафето на обяд някакъв тип положи стоте си килограма със страшна сила върху чисто новите ми ,,Док Мартинс'', което ме накара да се върна в близкото минало, когато с приятелчетата си организирахме състезания по продължително псуване, без повторения. Реших да не се връщам в офиса, звъннах на колегата, че нещо не се чувствам добре и че ще си взема почивка, и без това нямах компютър, и се запътих към дома на една приятелка, която винаги търсех, когато ми е криво. Сексът не беше нищо запомнящо се, но успя да ме разсее поне за час-два от натрупаното напрежение, плод на ужасно скапалия се ден. След като излязох от апартамента и тръгнах без посока из улиците, просто не ми идваше на ум къде искам да бъда. Пресичах улици, заглеждах се по витрини, дори пробвах две ризи. Влязох в едно бистро и си поръчах питие, нещо, което рядко правех преди залез слънце, беше добро. Изгълтах го на два пъти, платих и си тръгнах. Свежият въздух изпълни дробовете ми, когато се озовах навън. Мина ми през ум да се отбия в някое кино, но идеята набързо се изпари. Продължих да вървя, едно такси успя хубаво да ме намокри, минавайки бясно през една локва, този път даже не псувах, беше ми все едно. Погледнах часовника си и видях, че е почти четири и половина, влязох в парка и започнах да обикалям алеите около езерото. Именно тогава усетих, че съм попаднал в коварния плен на есента, която толкова харесвах.
Както помните, седях на една пейка в парка и пушех, когато се опомних, минаваше седем, а купчината от фасове в краката ми беше значителна. Знаех, че трябва да се прибирам, но нещо ме накара да остана още малко, въпреки че ми беше хладно и бях огладнял. Тогава той се появи, не знаех нито името му, нито адреса му. Знаех само, че него съм търсил през целият ден, макар и да не съм го съзнавал досега.
- Търсиш ли нещо, приятел? - попита ме небрежно, докато палеше цигарата си.
- Добра ли е стоката ти?
- Само най-доброто, досега засечки не е имало.
Влязох у дома и оставих якето си на закачалката, преди това си взех от джоба му запалката, която днес многократно използвах, имах още малко работа с нея. Поднесох внимателно пламъка и под алуминиевата лъжица, докато кафеникавият прах в нея започна да кипи.
- Имал съм и по-скапани дни - казах и това беше последното нещо което направих през този влажен октомврийски ден.
Споменах ли, че есента е любимият ми сезон?
© Светлин All rights reserved.
