Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома съм си, да му се не види! Нали така?
Търся си от сутринта пръстена… Имам сребърен пръстен. Имах!
И изчезна мистериозно… Разбира се, още ми е твърде рано да си изгубя ума съвсем, та много добре помня (дори точно!) всичко, което правя почти всеки ден. Нали знаете - човек свиква с определени действия дотолкова, че в даден момент ги прави машинално… Без да мисли.
Обикновен, даже съвсем обикновен сребърен пръстен с повече сантиментална стойност, отколкото някаква друга, но се ядосах на себе си, че го запилях на някъде… Или поне мислех, че съм го изгубил! Да!
И като видях свраката, ми просветна! Аха!!! Ето кой бил! Такааа… Моментално се събудиха всичките ловни инстинкти, които дремят у всеки мъж н ...