Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво правиш и след първата чашка, един, брадат, ме пита.
- Защо не пиеш? Само мълчиш!
Мълча! Научих се да слушам. Не пия! Инфарктите са два!
След втората чашка разговорът става по-интензивен и по-интересен. Не знаех, че са толкова способни, че са направили толкова много, толкова интересни неща.
След третата чашка... стана още по-интересно.
Едни намалиха темпото, други поръчаха по четвърта. Брадатият пета.
Омръзна ми и се надигнах да си тръгвам.
Брадатият ме спира.
- Къде бързаш? Още не сме си казали всичко.
- Не мога да стоя повече. Аз... ...