Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.

За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беше ми състудент. От онези далечни, изживяни почти като на сън безгрижни времена, когато от нас се изискваше единствено да си вземаме изпитите; когато имаш чувството, че разполагаш с всичкото време на света и можеш да побереш в живота си и семейство, че и деца, и въпреки трудните времена (току що бе настъпил "преходът"), всичко ти се струва възможно. Впрочем, това за семейството и децата се отнасяше само до мен. За него светът беше застинал в онзи блажен момент, когато завършихме университета.
И така, в онези далечни години, непосредствено след завършването ни, Евгени си имал Марина. Срещали се всеки ден. Той бил много влюбен. Намерил ù работа в университета, където и самият той започнал да преподава, така че били неразделни... Само дето не живеели заедно. Това продължило цели десет години!
 - Защо не ù предложи да се ожените? - попитах.
 - Да. Всички ме питат... Ами мислех си, че това е една формалност, която няма значение. Нали я обичах?!

... 

Първия път не ми беше казал защо е заминал за Испания. По-точно - смотолеви нещо от рода на това, че заминал да печели пари. Ала той не беше такъв човек. Някак си не се връзваше. Сам той ми бе казвал, че би могъл да живее и само със 100 лв. на месец. И му вярвам. Като го видиш - един такъв слаб, с непретенциозни дрехи... И до сега живеел с родителите си и явно никога не се е грижил да плаща ни ток, ни парно, ни да издържа някого... Цялата му мизерна университетска заплатка бе грижливо натрупана в банката. Даже с известно раздразнение коментираше, че може би трябвало да плаща поне режийните разходи.  
 - В най-тежкия момент! В най-тежкия момент го направи!... Изостави ме! Ожени се за един аптекар и отидоха да живеят в Австралия!

- Като малко дете е плакал тогава! - това беше майка му. Тогава бяхме в Сандански в командировка. Странно ми беше, че я води навсякъде,  - нагримирана бабичка, много учтива, с изрусена дълга коса, с нестабилна походка и винаги на високи токчета.   

 - Тогава направих втория опит. Този път - с антидепресанти. - Разбира се, този епизод той ми го сподели на саме, непред нея. - Взех рейса за Витоша, продължих с лифта, после - още нагоре... Беше през зимата. Казвах си:"Ето тук! Ето тук ще умра!". Седнах под едно дърво, изпих 20-30 таблетки... Антидепресантите обаче не са като диазепама. С диазепам беше предния път, в Борисовата градина. Тогава току-що се бях върнал от Испания. Не помня как се озовах тогава на сутринта, към пет, в апартамента на Марина... Може би съм заспал. Може би съм бил в безсъзнание... Но адресът в паспорта ми е друг... Може би все пак са ме питали и аз съм им казал този адрес... Не знам.

...
Впрочем Евгени изкарал в Испания едва два-три месеца. Работел в лабораторията на някакъв велик учен по 14 часа на ден. Това, според него, го скапало. Не издържал и се върнал.
- Предполагам, че на Марина просто ù писна всеки ден да ù мрънкам и да ù се оплаквам. Затова ме напусна. И все пак нямаше право! Нямаше право да го направи!
- А как завърши историята ти с Витоша?
- Ами уплаших се. Явно инстинктът ми за самосъхранение е проработил. Слязох с последния лифт. Хванах едно такси. Едва можех да говоря, но шофьорът разбра и ме откара право в "Пирогов".
...

Сега, когато седна за втори път да ми разправя тази история (не мога да си представя, впрочем, защо), той я подханвана от другия край. Заминал за Испания, за да бъдел по-близо до Долорес. Красавица. С дълга смолисточерна коса. Студентка. Пристигнала по някаква програма в университета. Евгени я развеждал насам-натам из България... По същото време продължавал да се среща и с Марина.
- Но нали Долорес била португалка? Защо не замина за Португалия? Защо за Испания?
- В Португалия няма такава лаборатория. Майка ми я бе уредила. Че и стипендия получавах. Мислех си - с автобус или влак от Испания до Португалия не е далеч. Ама с тези 14 часа скапваща работа кой изобщо би помислил да предприеме пътуване!? Добираш се до квартирата си едва.
- И какво стана с Долорес?
- Омъжи се. Пращаше ми снимки на децата си. После спря да ми отговаря.
Внезапно Евгени се изправи. Беше време за неговата разходка. Казваше, че с много ходене пеша може да победи "онова с "Д", и кръстосваше София по 4-5 часа всеки ден. Имаше няколко резервни ката дрехи в службата, тъй като ходеше бързо, до изпотяване. 

- Слаб съм, нали? Виж, колко съм строен! - караше ме да се усмихвам, но наистина изглеждаше много добре. Само дето косата - прошарена. 

...
Споделял ми е, че мечтае да стане професор, да се ожени за своя студентка... Мислех, че се шегува, но може би - не. Затова и непрекъснато се срещаше със студенки, които все повече се отдалечаваха възрастово от него. Водел ги по моловете, черпел ги по сладкарници... Не вярвам за секс, но кой знае... 

Имаше една от студентските му забежки, по-трайна. Елена се казваше. От Македония. С дълго тясно лице, слаба... нищо особено, но той не мислеше, че е грозна. Помагаше й де си взема изпитите с шестици, ходатайствайки тук и там, додето и тя завърши. Може би беше много по-умен , щом бе проумял, че "така стават нещата в България". А Евгени наистина бе талантливо момче. Пък и се занимаваше с музика....Е, и Елена от Македония си замина по някое време. Тя - за Швейцария.

Странно, но Евгени продължаваше да си пише с Марина. Дали не се беше развела? Дали щеше да идва в България?

....

Взе си неплатена отпуска за цяла година. Последната ни среща беше просто разърсваща. Беше стана с тройни размери. Видях го най-напред в гръб: чичак с огромен задник и сива разрошена коса. Не искаше да го спират и заговарят, но все пак ми подаде подпухнала едра ръка. Направих се, че не ми прави впечатление и попитах:

- Кога ще се връщаш на работа?

- Никога!

После, типично за него, побягна. 

....

- Какво става с Евгени? - питам Румен. - Изглежда ужасно!

- Сам щял да се лекува. Аз му казвам - иди на лекар! Ти може много да си чел, но тук трябва специалист. 

Минавал често край работата. Спирал се да погледа....

...

Никакъв Ковид не е. Аритмия бил получил. Този път явно "онова с Д" го надви.

Бог да прости неспокойната ти душа, Евгени!