Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беше ми състудент. От онези далечни, изживяни почти като на сън безгрижни времена, когато от нас се изискваше единствено да си вземаме изпитите; когато имаш чувството, че разполагаш с всичкото време на света и можеш да побереш в живота си и семейство, че и деца, и въпреки трудните времена (току що бе настъпил "преходът"), всичко ти се струва възможно. Впрочем, това за семейството и децата се отнасяше само до мен. За него светът беше застинал в онзи блажен момент, когато завършихме университета.
И така, в онези далечни години, непосредствено след завършването ни, Евгени си имал Марина. Срещали се всеки ден. Той бил много влюбен. Намерил ù работа в университета, където и самият той започнал да пр ...