Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да значат цялото време на света. В този момент то няма значение, спира… губи се в очите на любимия и ти в неговите… Когато нещата се върнат по старому, сякаш нищо не е било. Сякаш си сънувал, дълъг и измамен сън, от който не си можел да се събудиш. Когато се събудиш, плачеш. Не знаеш, кошмар ли беше, или щастие. Колко е объркващо, когато не може да направиш разликата между най-голямото си щастие и кошмар... Когато щастието стане кошмар, а кошмарът щастие. Кое е по-страшно? Да загубиш любовта или да я спечелиш?!
Понякога любовта е луда и необуздана като придошла река. Ако си на пътя ù, тя те повлича, и не може да ù се противопоставиш. Давиш се... Или плуваш, ако умееш да стоиш дълго без въздух...
Ако ...