Вадех последните продукти от количката и ги слагах на лентата. Мислено прехвърлях какво ми бяха заръчали да купя у дома и се чудех дали не съм забравил нещо. Един мъж винаги може да пропусне някоя банална домакинска необходимост. Касиерката маркираше едно по едно нещата от лентата. Равномерният звук от четеца на баркодовете се смесваше с жуженето, долитащо от съседните каси. Действаше ми успокоително, май бях взел всичко.
Започнах да подреждам маркираните пакети в количката...
Една необичайно дълга пауза в пиукането на четеца ме накара да вдигна въпросителен поглед към касиерката. Държеше в ръка пакетчето с орехови ядки и ме гледаше втренчено. Когато погледите ни се срещнаха, тя смутено наведе очи и продължи да маркира продуктите от лентата. Бледа руменина изби по страните ѝ. Беше жена на средна възраст, която ми се стори странно позната. Къде ли я бях срещал?... Пакетчето с орехови ядки се озова в ръцете ми. Сякаш целофанът беше наелектризиран…
Ядките! Но, разбира се! Това беше тя! Ва ...