Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред. Дечурлига се стрелкаха около играчите, заливаха се в смях, бягаха.

         Дружките повикаха Вела да вървят на мегдана, тя нямаше много ищах, но все пак тръгна с тях. Баба Параскева извади от нейната ракла хубава премяна, червен сукман, бяла риза с извезано по шията и  ръкавите и шарена шамия. Вела я облече. Премяната и прилягаше точно по снагата. Сложи шамията и втъкна една китка зад ухото.

            Захванаха се  момите за хорото, подскачаха весели и радостни. Огледа се Вела, но не видя нито Кина, нито Мирко. Антон беше при ергените, те мятаха погледи към девойките, одумваха ги и се смееха. После се пръснаха и се заловиха за  хорото. Антон се вмъкна между Вела и Слава. Ръката на Вела се изпоти от притеснение. Здраво я държеше Антон и се усмихваше на девойчето. Тъмните му очи я стрелкаха и оглеждаха. Май одобри новата и премяна…Накрая и тя отвърна със смутена и плаха усмивка. Музиката се засилваше, минаваха от едно на друго хоро, свирнята ги омая със звуци…Заловени един за друг, те пристъпяха морни и щастливи…

                         -  Веле, ще пратя стройници след Великден… Нали няма да ги върнеш? -прошушна и топлият глас на Антон.

                         - Ами вашите…какво ща кажат…

                          - Всичко е наред…наред, Веле…

         Вела не знаеше какво да каже, но кимна с глава. Не очакваше, че чорбаджията е склонил, но щом Антон и казва… В главата и заседна една мисъл… Господ си знае работата, ще стане както трябва да стане…както е орисано …каквато е съдбата ми …

……………………………….

             Мирко се чудеше какво да стори. Харесваше Вела, ама и другата мома е хубава…и колко е дива, не може нищо да я спре, като диво цвете в скалите, дето ни вятър, ни слънце го морят… Беше изненадан, колко е дръзка…не е като другите моми…странна някак си… Привличаше го, че е интересна…любопитен беше, какво си е наумила днес…

Започна хорото…той се подсмихна, като видя, че я няма…Още се двоумеше, но краката го понесоха към чешмата. Мракът започна да пада над селото. Стигна до там и се заозърта. Зад чешмата се показа Кина.

Беше хубава, дявол да я вземе…няма спор… Гледаше го весело, а в очите и святкаха дяволити пламъчета, кой знае какво и е щукнало на лудетината…

                               - Ееее, ти дойде…

         Мирко мълчеше и се взираше в лицето и. Тя се приближи до него, отвърза си кърпата от главата, тъмните и плитки се спуснаха до кръста и, надигна се на пръсти и отвори устни. Мирко отвърна на целувката и, прегърна я, и погали косите и. После устните му се спуснаха по бялата и шия, целувките му я изгаряха, Кина потръпна. Мирко се наведе и понече да вдигне полите и, но Кина го плесна по ръцете:

                        -Стига…стига Мирко…стига…

       После се наведе, взе бързо от земята кърпата си и се извърна да си ходи.

                   -Чакай, чакай…- прошепна той, но девойчето се разсмя с висок и кръшен смях,  само му махна с ръка и посочи  мегдана, където се виеше хорото…

                Луда… лудетина…запали ме, разпали ме и ме заряза…играе си с мен...Ама аз ще я имам… реши Мирко и стисна юмрук.

……………………………………………………..

                Празникът свърши и работата по валявицата продължи. Мъжките ръце яко пипаха, чевръсти и силни… Мирко и помагачите му издълбаха дърветата, снадиха ги едно в друго, наредиха ги като улей. Майсторлък трябваше да се снадят, да паснат хубаво, да се получи дълъг дървен ръкав, по който да се отведе струята. По тези отводи от високо ще хванат вода от Пъргавица, ще се спуска буйно по нанадолнище, ще се ускорява и ще пада в коритото на барата. Това стана добре и Мирко беше доволен. Започнаха да работят и по коритото. Извикаха и един бъчвар, та той докара дъбови дъски, и стана голямо корито като грамадна пресечена бъчва с отвори между дъските, та да изтича оттам водата. От отворите водата ще излиза и ще се стича по друг ръкав надолу и ще се влива в реката. Трета седмица бъхтаха там и почти привършваха. Качиха се на най-високото място и отведоха бързия извор в дървения ръкав. Струята  тръгна, зашумя, мощно се спускаше по отвода, ускоряваше се се и силно  падаше в коритото, завърташе се там в лудешки танц…Водата се пенеше чиста и силна, развъртяна като хала…После изтичаше през пролуките на коритото и тръгваше  по улея, за да стигне селската река.

                 Мирко  погледна водата, прекръсти се, пожела си късмет, свали ризата си и я пусна в барата. Въртеше се дрехата, кипеше водата, а мъжете гледаха усмихнати… кимаха с глава и  ахкаха …захласнати…Мирко беше щастлив. Мечтата му оживя…обуздаха Пъргавица…взеха от водите и, чисти планински води, студени и силни…една сълза се запря в ъгъла на окото му, но той я изтри бързо да не го видят мъжете, взе една тояга и измъкна ризата…Струпаха се да я гледат- бяла и чиста като сняг.

        Мирко взе една тояга и измъкна ризата…Струпаха се да я гледат- бяла и чиста като сняг.

                           - Браво, момчета…браво…майсторска работа - сияеше Мирко и продължи -Сега трябва да направим и за простирането на дрехите, ще сложим дървени простири, и дълги дървени  куки за да вадим дрехите. И ще сковем една колиба за мен тук.

                            - Дадено майсторе. Утре продължаваме.

                             - И кажете на женорята в село, че барата е отворена. По една  пара ще струва прането за една каруца дрехи. Да носят одеяла, китеници, козяци, черги и всичко що искат да се изпере и отмие от прахоляка. Ей на, ризата светна…бяла, беленичка като сняг…видяхте я. Та днес Мирковата бара вече е готова. Хайде да почерпя по една ракия в кръчмата и да се разплатим. Но утре колибата, куките и простирите ще довършим…

          Мъжете влязоха в кръчмата. Надигнаха павурчета с ракия, казаха си наздраве и пиха да е на хаирлия с пожелание да върви работата на валявицата. После Мирко поръча още по едно и те заприказваха един през друг, развеселени и със светнали  от силната ракия очи.

                 Следва..