∞∞
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
>
> Денят бе отново мрачен, небето бе обвито в тежки стоманени облаци, сякаш готови да рукнат върху Земята на Книгите.
>
> Мама не показа признаци да е чула изповедта ми пред Римън, за което бях безумно благодарна.
>
> Разговорът приключи сравнително бързо и всеки от нас се прибра да поспи.
>
> - Трябва добре да проучим Планините – каза Римън сериозно – Това не е обикновена туристическа атракция. Не отиваме на екскурзия. Няма да са ни достатъчни плажно масло и сандвичи. Трябват ни познания, предпазливост, издръжливост... ...