Остарели новини от счупения сателит
Сър Дони, както се обръщал към него южноафриканският му аватар Теслацио, имал намерение да създаде невиждан всемирен ред. Невиждан, защото и той не знаел как ще изглежда. Всемирен, защото нямал точна представа за границите на своя творчески потенциал. Ред, защото след безредието какво друго можело да настъпи. И веднага се заел със Слънцето. Наредил му да се скрие, но то не чувало, не чувало и портокалите вързали. И тъй като сър Дони депортирал латиносите, Теслацио изпратил колектив от нискоквалифицирани роботи, които да оберат калифорнийските портокали. Не щеш ли, роботите спрели работа, защото интелектът им попречил да намерят мястото за презареждане на батериите. Теслацио ги заподозрял в открит саботаж, но скоро му светнало, че проблемът е в портокалите. Няма портокали, няма проблеми. И предложил да се насадят оранжеви чипове.
Сър Дони бил решен да подобри международните климатични условия и дал дума да отложи преминаването на Халеевата комета над територията на северноамериканските племена. Имал ясна стратегия. Всеки месец, щял да отлага с един месец, защото преди всичко държал на думата си. Нищо не искал той от тези номади, които основно му губели времето с техните находища на петрол и енергия. „Аз докога ще се занимавам с вас, инуитските диваци, не ви искам нефта, прородния газ и въглищата, дървото, машините, кожите, цимента, транспортното оборудване, нищо не искам от вас, мразя вашите некадърни каубои, затова искам аз да ви оправям...“ После сър Дони си разписал 52, 53 и 54-тата химикалка и промърморил – „абе тия от Европа, Азия и пръстена на Юпитер докога ще ме използват, почвам ги и тях сега“...
Всъщност, сър Дони имал остър бизнес нюх и нямал никакво намерение да спасява света. За него вселената била компания за обслужване на интереси. И отрязал всички разходи, без тези, които осигурявали разкош на личната му кохорта. В крайна сметка трябвало да се започне отнякъде. Уволнил генералите, няколко държави и дори цял континент. Той обичал да обявява истината, пък и имал ли друг изход, щом очевидните неща зависели от него. Многополовото население отново станало двуполово, каквото си било. В главата му вряла чорба от космополитни идеи... оранжево небето, оранжева земята, оранжевите хора... Близкият Изток го мамел с необятните възможности за недвижимо богатство, а движимото можело да дойде отвсякъде. Е, и от азиатските диваци със сърп и чук не искал нищо, освен редкоземните метали, въглеводородите, нефта, природния газ, пристанищата, инфраструктурите... Колкото му дадат и колкото си вземе било част от плановете му за бъдещи споразумения. А в замяна на своите желания той непрестанно предлагал най-безценното: безопасност, сигурност и просперитет. И докато сър Дони не можел да заспи от въпроси как да пренареди всемирния пъзел, бездомниците си направили събрание в кофата за боклук, с осветление и отопление. Дошла пожарна и полиция, разтурили им сбирката, но така и не се установило колко точно остарели новини погълнал пожарът.
Междувременно, Теслацио пукал ракетите като пуканки. Инвеститорите вярвали, но и опасността да им доскучае от това забавление се увеличавала. А вселената имала нужда от любов. Но как да се роди любов?! Чрез красота и възвишени чувства, разбира се. Чувства имало, защото поетите постоянно ги произвеждали. Но красота, откъде? Така му щукнала идеята да направи федералния резерв на фойерверки. Този свят се нуждаел преди всичко от небесна красота, а и честно казано Теслацио имал неотложни разходи за построяването на боклуджийски космически кораб. Ракетите, носители на мечти, се блъскали с останките на отдавна повредени сателити и често валели порои от сгрешени новини. И всяка прилика с действителни лица и събития била въпрос на лична гледна точка...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
