Mar 21, 2019, 11:16 AM

От деня - 14.

943 2 16
2 min reading

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.

Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.

Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.

Единият се сетил: „Аааа, „Спартак” – Варна”. Другите и това не знаели.

Моя позната ми разказа колко трудно е в края на срока. Идват ученици и директно заявяват: „Трябва ми четири”.

А тя била подготвила слаба оценка. Което не ги интересувало – четворка им била нужна и толкова!

И заявявали: „Бе, госпожо, Вие в кой свят живеете? Ние имаме толкова проблеми – компютри, дискотеки, гаджета – та ще седнем „Под игото” да четем!”.

А проблемите им... Пак приятелят ми каза – идва една ученичка и му се оплаква. Трябвало да намери нова диета. И за приятелката си.

„Онази, рекла, има проблеми над кръста, аз под кръста.”

Моят приятел е бързорек и веднага й обяснил, че и на двете проблемите са над раменете.

Но оная въздъхнала: „Иска ми се да съм бременна?”.

Тоя се озверил – ха сега де, това не влиза в служебните му задължения?

А тя обяснила – бременните ядат каквото си щат и колкото щат. Та това я вълнувало в момента.

Пак, че не е като съученичката си, която видяла как преподавателят им платил 40 лева за антикварни книги и се възмутила: „Бе, тоя знае ли колко пиене е това? Как ще дава толкова пари за някакви си книги? Че и стари вече!”.

То и аз се сещам за комшийчето, изключено от школото. „Ти, викам й, не разбра ли, че си натрупал отсъствия?”.

„А, знаех, ама не мислех, че ще ме изключат само за това...”

Пътят ми минава покрай една „професионална гимназия” – бивш ТОХ, бивше СПТУ.

Страх ме е да погледна пушещите пред вратата му и на стълбището деца. Очите им са празни, празни... Кучето до тях гледа по-смислено.

Но дипломите са осигурени. И дори следването.

После?

Кому пука?

Най-малко на управляващи, родители и ученици, живеещи тук и сега, за момента и кефа.

И усилено борещи се неграмотен у нас да бъде всеки първи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...