От деня - 14.
Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Единият се сетил: „Аааа, „Спартак” – Варна”. Другите и това не знаели.
Моя позната ми разказа колко трудно е в края на срока. Идват ученици и директно заявяват: „Трябва ми четири”.
А тя била подготвила слаба оценка. Което не ги интересувало – четворка им била нужна и толкова!
И заявявали: „Бе, госпожо, Вие в кой свят живеете? Ние имаме толкова проблеми – компютри, дискотеки, гаджета – та ще седнем „Под игото” да четем!”.
А проблемите им... Пак приятелят ми каза – идва една ученичка и му се оплаква. Трябвало да намери нова диета. И за приятелката си.
„Онази, рекла, има проблеми над кръста, аз под кръста.”
Моят приятел е бързорек и веднага й обяснил, че и на двете проблемите са над раменете.
Но оная въздъхнала: „Иска ми се да съм бременна?”.
Тоя се озверил – ха сега де, това не влиза в служебните му задължения?
А тя обяснила – бременните ядат каквото си щат и колкото щат. Та това я вълнувало в момента.
Пак, че не е като съученичката си, която видяла как преподавателят им платил 40 лева за антикварни книги и се възмутила: „Бе, тоя знае ли колко пиене е това? Как ще дава толкова пари за някакви си книги? Че и стари вече!”.
То и аз се сещам за комшийчето, изключено от школото. „Ти, викам й, не разбра ли, че си натрупал отсъствия?”.
„А, знаех, ама не мислех, че ще ме изключат само за това...”
Пътят ми минава покрай една „професионална гимназия” – бивш ТОХ, бивше СПТУ.
Страх ме е да погледна пушещите пред вратата му и на стълбището деца. Очите им са празни, празни... Кучето до тях гледа по-смислено.
Но дипломите са осигурени. И дори следването.
После?
Кому пука?
Най-малко на управляващи, родители и ученици, живеещи тук и сега, за момента и кефа.
И усилено борещи се неграмотен у нас да бъде всеки първи.
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Со много кютек, без кротце и благо, не че съм почитател на Стамболов, ама няма друг начин...
-
Благодаря, Надя!
-
Прост народ се управлява по-лесно.Когато кумири на децата са чалгаджии, силиконки, златотърсачки...Болна тема ми е!
-
Благодаря, Красе, Елке, Елена, Дон!
Дано е бумеранг - все някакво възмездие ще е... -
Много болка има тук, макар на пръв поглед да е смешно.
Но аз вярвам, че и това ще отмине. Има такива фази. Който и да е хвърлил този бумеранг, да му мисли. Имаме много хилядолетия опит. България не се е затрила от такова дребно хулиганство с бумерангите...
Поздравления за позицията и хубавата творба! -
Нещастната ни родина! Точно това е реалността! Нали за това се бореха - свобода без ограничения!
-
Да, написаното е вярно. Казват, скептикът бил очевидец с доводи - и това е вярно. Ето ги тук.
-
И ще се изтече, и ще се измие...такъв казват, че е плана, не знам
-
Благодаря, Красе!
Всичко тече... -
Во е ла! Моите поздравления Генек..ама не че ми е радостно, за това което пишеш, а за това че бъркаш директно в раната... Припомни ми за моите учители...и такива вече са рядкост.
-
Благодаря, Мариана, Странник, Стойчо!
Се ла ви... -
Има и други ученици,но те пък учат, за да се реализират в чужбина... Поне като отидат в чужбина ще разберат, че Спартак е роден в..Пирина!😃
-
Благодаря, Лидия, Светулке!
За съжаление, аз само отразявам видяното. И няма никаква художествена измислица. Реалистичен скептик съм... -
Жива рана е ...Дано стане чудо!
-
Страшни картини рисуваш, но за съжаление - реални. Още по-жалко е, че здравите зърна се губят сред плявата.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Абе, може и с последователността Макаренко, Шамаренко, Дървоненко...