От деня - 20.
Обичат дървеняците да се аргументират с тъпи и прогнили лафове. От типа на „Грабвай мотика № 8” и „Ми що не вървиш на село”...
А за селото мечтае всеки полугражданин.
Да се пенсионира, да се върне в бащината къща, да измаже, пребоядиса, изреже буренака, почисти герана, смени керемидите, укрепи оградата...
И после да пусне няколко лехи със зеленчуци, три-четири асми, а в стопанския двор кокошки, две-три овце, прасенце...
Не само за него – и за децата му ще има.
Не изисква много труд, няма го напрежението в града, няма нерви, няма...
Няма нищо да остане на третия ден още.
Защото циганите ще издушат кокошките, теглят ножа на прасето, отведат овцете, изскубнат зеленчуците.
И ей така – от злоба, ще насекат асмите.
Докато новодошлият селянин ще се свива зад прозореца и ще се чуди – къде отиде селската идилия?
Няма я отдавна.
Както няма полиция в селата.
Както няма държавна власт.
Както няма мир, тишина, труд, закон, съвест.
Имам куп познати, преселили се на село. И разказващи с мъка за положението там. Истинското, не дитирамбите на идиотите, пращащи всички „на село”.
Разочарование – това е основното чувство.
И постепенно съзряваща ярост. Която води до купуване на ловна пушка. И стрелба.
Поразпитайте хората и ще разберете с изненада, че по селата всяка нощ се стреля. Къде на месо, къде във въздуха, къде превантивно.
Полицията си трае – щото иначе ще пратят ченгетата да разследват, пък да пишат рапорти, пък дори да разкриват престъпници.
И после политически шум – защото става дума най-вече за работещите електорат. Пък избори идат...
Та, ако човек е инат – ще се закрепи на село. Ще ходи с пушка в ръка. Или поне с голяма сопа.
Ще спи с отворени очи.
Ще варди – защото няма държава...
Поради което все по-малко възрастни се връщат на село.
А младите...
Къде ги? Че и да остават...
Защо?
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
