От деня - 48.
Срещам жена, разговаряме и тя учудено узнава, че аз съм преподавал на сина й…
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до какви похвали стигнахме…
хххх
Магазин. Все още има заповед да си с маска вътре. И я слагам – няма да поставям хората в риск да ги глобят, я…
Единият казва: „Вчера влезе младеж. С маска. И момиче без маска, което вееше с ветрило напреде си. Че и казва – била с предпазно средство. Мислех да я питам – с диафрагма ли е, ама пуста работа, не ща да гоня клиентите, даже тъпи да са…“
А оная патка отгоре на всичко и опасна – ако е с вируси, така хубаво ги развява наоколо си…
хххх
Пия си чая. Зяпам минувачите. Младеж и момиче. Той със сложена маска, тя без…
Боже, викам си, тоя е идиот! Ама и тая не е по-умна. Досега трябваше да се е обидила – тръгнал на среща с нея, сложил маска. През нея ли ще я целува?
И, каквото и да говорим – демонстрира, че се пази именно от нея!
Ега ти любовта…
хххх
Реклама. Колко хубаво било олиото „Калиакра“. Избарана реклама.
Както и онази за „Пиринско пиво“.
Само дето олиото отдавна се прави в Румъния, а бирата в Сърбия…
Патриция си я пие…
хххх
Магазинът. Пред мен женски хипопотам. С препълнена количка. Което обяснява и почти постигната от нея идеална форма.
Нали знаете – във Вселената идеалната форма е тази, при която всички външни точки са на еднакво разстояние от центъра.
Сферата…
Няма начин да не гледам към тоя център – околният свят е закрит от… Дамата, да речем…
И си викам: „Боже, понякога си мисля, че е добре, дето въведоха социалното разстояние“…
© Георги Коновски All rights reserved.
какво да ти кажа - смях се и аз на бутилките дето си ги слагат на главите, но и с маска цял ден не се диша, слагам си щит - поне ще дишам докогато и колкото..
