...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си по определен начин и така, както би искала да опозная нейния живот. Това не го умеят случайни хора. Някои се обричат в прост диалог, а други са написали цяла карта за пътя към сърцето си. Не съдиш и не говориш. Не познаваш личните болки зад очите...
Есента е цикличен прелом на различното битие. Винаги е промяна, държаща неопределени емоции към смразяващата такава, с която започва всяка нова година. Зима, дъждове, поледици и тихи молби към Специалните, които наблюдават отвисоко във вечното си лято. Промяна, може би дори и размяна на чувства, на гледни точки и мнения. Есента ни засмуква в сложна фуния, а съществата ни често остават зашеметени до края й. Трудно се виждат измененията, но се усеща ...