От покана до присъствие

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.


Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си по определен начин и така, както би искала да опозная нейния живот. Това не го умеят случайни хора. Някои се обричат в прост диалог, а други са написали цяла карта за пътя към сърцето си. Не съдиш и не говориш. Не познаваш личните болки зад очите...

Есента е цикличен прелом на различното битие. Винаги е промяна, държаща неопределени емоции към смразяващата такава, с която започва всяка нова година. Зима, дъждове, поледици и тихи молби към Специалните, които наблюдават отвисоко във вечното си лято. Промяна, може би дори и размяна на чувства, на гледни точки и мнения. Есента ни засмуква в сложна фуния, а съществата ни често остават зашеметени до края й. Трудно се виждат измененията, но се усещат осезаемо и объркват достатъчно, за да преобладава не дотолкова приятното настроение. Признавам, че никога не съм симпатизирал на този сезон. Красотата му е различна, а аз не съм достигнал знанието, за да я разбирам. Всичко пропада, изсъхва, замира. Подготвя се за почивка, а след това за обновление. Започват луди надпревари за по-димящ комин, неизчерпаеми дискусии по цените на това и онова. И спирам с този тип социалност, за който винаги съм затварял уши и очи по редовете, които всички ние разбираме до болка. Словото за мен е богатство в бягството, а не горчиво напомняне.
Когато Животът ни събра с Нея и Тя ме покани на кафе, кофеинът се превърна в наслада. Заливащ като топъл шоколад часовете. Преливащ в напреднала вечер. Спомням си онази домашна салата, която приготви с такова удоволствие. И колко сладка бе тя. След това думите са излишни. Доверието бе гласувано първо в разговор, а после бе доказано с действия.
Ти ме прие така, както едва ли си посрещала някого друг в живота си. Сега отново се замислям за есента. Вече я обсипвам с идеи, разглеждам я с твоя помощ и я оцветявам със занимания, които ми носят допълнително удовлетворение.
Нямам търпение да свърша с цепенето на последните дърва и да се прибера вътре. А докато си приказвате с приятелките ти на следобедно кафе, ще свърша още нещо, ще разменя някоя дума с прекрасните ти съседи. Ако случайно се появя по някое време, то бързо ще изляза, за да бъдеш напълно спокойна. Знам, че тогава ще ми се усмихнеш и ще ме затърсиш с грижлив поглед. И аз ще ти намигна бързо, ще грабна якето или ще измия ръцете си и...
По-късно ще ме посрещнеш с чай от онези, които приготвяш често. Ще зачетеш по действията ми така, както винаги правиш преди да ме попиташ за деня. Ти най-добре знаеш удобния момент за дадена информация. Приемаш, анализираш и вътрешно преживяваш с мен.


И с присъствие ще легнеш до мен, ще затвориш очи...
А ръцете ми ще те обгръщат до следващото начало в сигурност и закрила...

Благодарен съм, че ме забеляза.
И ако в Другия живот първата стъпка е отредена на мен,
започвам от този. С отпечатък върху сърцето ти.
С безусловна обич и отдаване.