Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато отместваше солените вълни от пътя ни.
-Днес!
-Забележителен ден!
-Да, но за мен той все още не е завършил.
-Хм, и кога ще завърши?
-Когато сънят ми стане действителност…
-Аз съм в този Ваш сън!
Беше толкова близо до мен и устните ми, че онемях, сведох глава. Искаше ми се в този миг да скрия лицето си от него. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. Влюбих се в това съвършенство, което ме държеше в ръцете си. Край, свърши се с мене!(чух да изрича умът ми) Сънят стана действителност. Вървях по лунната пътека. Той сякаш прочете мислите ми,наведе се и лунната пътека се разплиска. Тялото ми пламна.
-Спокойно държа те между целувките си - каза Той.
Но Аз вече не чувах думите му, изгарях в пълна последователност - миг след миг, стон след стон. Превърнах се във малки горящи клечки кибрит. Това бе моят ден, в който истински отново заживях…
От този ден започна вечността!
© Руми Пенчева All rights reserved.
вечност.
свършва ли?
само миг...
размисъл.
благодаря!