От този ден

Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:

-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!

-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!

-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато отместваше солените вълни от пътя ни.

-Днес!

-Забележителен ден!

-Да, но за мен той все още не е завършил.

-Хм, и кога ще завърши?

-Когато сънят ми стане действителност…

-Аз съм в този Ваш сън!

Беше толкова близо до мен и устните ми, че онемях, сведох  глава. Искаше ми се в този миг да скрия лицето си от него. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. Влюбих се в това съвършенство, което ме държеше в ръцете си. Край, свърши се с мене!(чух да изрича умът ми) Сънят стана действителност. Вървях по лунната пътека. Той сякаш прочете мислите ми,наведе се и лунната пътека се разплиска. Тялото ми пламна.

-Спокойно държа те между целувките си - каза Той.

Но Аз вече не чувах думите му, изгарях в пълна последователност - миг след миг, стон след стон. Превърнах се във малки горящи клечки кибрит. Това бе моят ден, в който истински отново заживях…

От този ден започна вечността!