Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, но не от онези комунисти, чието име сега се изговаря със злоба и които се са чудили как да се докопат до по-голямо парче власт, за да имат повече облаги. Бащата на Владимир, Минчо, бил беден, живеел в малко село, бил се нагледал на бедността на околните, на несправедливостта на това как бедните работили тежък труд във фабриките, а получавали малки надници и умирали от туберкулоза и други страшни болести, докато фабрикантите печелили своите богатства на техен гръб. Не че Минчо пряко го засягало ставащото по градовете, но липсата на справедливост не му давала мира, затова прегърнал комунистическите идеи с радост, защото вярвал, че те могат донесат един по-справедлив свят, който всеки да работи ...