Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и изящество в себе си и точно в шестнадесет часа излиташе от залата, в която танцуваше балет, и заедно с цялата група отиваха навън за половинчасова почивка. И момчетата, нали си бяха хитреци, точно тогава минаваха оттам, за да погледат хубавките момичета, които приличаха на пеперуди, хвърчащи из градината. Всички бяха красавици, но първото място се падаше на Катето. Тя винаги стоеше най-отстрани, срамуваше се да говори много с момчетата, докато приятелките ú се закачаха свободно с тях. И те уж отговаряха на закачките, но тайно се заглеждаха по Катето. От друга страна се страхуваха да я заговорят, за да не ги отреже. Един ден Мариян, който се беше влюбил до уши, реши да действа. Остави другар ...