Откровението на една...

                   Има ли значение в кой ден от седмицата ще се падне рожденната ти дата,...за мен няма..

Но за астролозите е от голямо  значение, даже как е разпоожен ретрограден Меркурий, под кой знак си заченат, или в кой крачол ти е в момента...

Имам рожден ден, ще отпусна таз душа селска, нали съм европеец.

                  В прохладното заведение всеки  намерил хладинка и душевно спокойствие, сложил чанти по столовете, демек окупирано е от чантите ми...

Мярнах самотна кирия да седи, апатично да зяпа някакво списание. Само ще е българка. По това време албанките са си в къщи и шетат на мъж и свекър, рускините са около Руската църква, украинките са в очакване да им звънят.

Ще пробвам..

- Извинете, само при вас е свободно, навсякъде са сложили чанти, багаж, все едно резерве, докато ми   дойде кефа да стана и си тръгна - казах на български.

Жената повдигна очи и ме погледна. Стъписах се, големи тъмно кафяви очи, заобиколени от тъмни кръгове,... като героинята на Казанджитис от '' Зорба''.

- Да, да свободно е, заповядайте - без да се притеснява от нещо каза тя с плътен глас.

Благодарих и седнах. Наистина спокойна и улегнала жена, констатира периферното ми зрение, кой знае каква красавица е   била на младини, все още бухнали черни коси, е може и да има бели косми тук-там, но нали за това са измислени боите за коса..  Само като се позабави да прелисти сраница на списанието, листа потреперваше издайнически. Жива е, всеки с неговите си радости или неволи.

- Извинете, че ви досаждам, днес имам рожден ден, а даже няма и кого да почерпя - смотулевих

Тя откъсна поглед от списанието, погледна ме изпитателно с тъмно кафявите си очи

- Така ли - попиа тя - И кои са първите шест цифри от Егенето ви, ако не е тайна

- 800626 - издекламирах като ученик

Погледна ме отново, този път малко любопитно

- Как, как, че не разбрах...

- 800626 - повторих

- Не може да бъде... 800626, и моето е така, какво съвпадение. Честито Господине, да си жив и здрав

- Не, не, не съм Господин, Петър съм...

- О, така ли, а аз Славея - усмихна се тя - Първо дами  черпят, с кола ли сте.

- Нее, такъв повод, а да съм с кола...- оправдах се набързо

- Тогава, джин с тоник и мелба, ще ни подхожда за празника ...

Чукнахме чашите за наздраве, смотулевихме някакво пожелание.

Очите й сякаш потънаха в някаква нейна меланхолия.

- Не сте на екскурзия, нали

- Познахте - засмя се тя - И  по какво...

- Нямате фотоапарат и вместо да драпате по  каманаците на Акропола или свети Георги, сте седнали тук на чаша джин с тоник.

- Значи същото е и за  вас, така ли да го разбирам - засмя се лекичко тя.

- И вие познахте. Ами несходство с възгледите на новите собственици на средствата за производство, на автобуса и в Гърция, икономически емигрант, внесто остарялото гурбетчия.

                 Тя поклати глава, погледна в чашата си, дали там е скрита някаква истина или тайна , '' ин вино верита'', но сега може да е ''ин Гордън джин верита ''.

Пое си дълбоко въздух, пръстите й потреперваха нервно.

- Завърших четири годишния Техникум по електротехника, не бях пълна отличничка, но завърших с много добър успех, мечтата ми бе да уча в МЕИ...Бяхме от обикновено семейство, трудно щеше да бъде с издръжката ми и семейно решихме  да започна работа и да кандидатствам после редовно или задочно. Започнах елтехник в Подстанция към  Електроразпределение, или както го знаем Енергото. Може и да не съм била първа красавица, но бях висока, стройна, бивша волейболистка.

Тогава все още се четяха книги, '' 11 минути '' на Пабло Куелю се предаваше като апокрифна литература от ръка на ръка, не ми допадна героинята, не исках да съм като нея, но станах...

Доста по-възрастен мъж бе Началник Подвижна електро измервателна  станция и нещо като Замдиректор на Енергото. 

Уж колегите в подстанцията недоволствали, че не давам  нощни дежурства, е как, само момиче на около 20 години да стои само по нощите е подстанцията. Тогава Данчо, така се казваше Началника ме взе  в Подвижната измервателна станция, за мен беше важно, че имам работа и един ден ще осъществя мечтата си да следвам в МЕИ.

С течение на времето той ми се оплакваше от жена си, че е студена, високомерна и не чувствала потребност от секс. А той не беше чак такъв симпатяга, че да хлърна по него. Правеше ми подаръчета за празниците, говореше с носалгия за някаква студентска любов...

Беше на пет дневно  семинсрно обучение на екипите на районноте измервателсни станции, мъже, жени, запознанства с нови хора, вечерни партита е хотела. Той отклоняваше покани от  други жени, беше постоянно с мен, танцувахме, държахме се по-приятелски.

Съжалих ли го, какво, и аз не знам. Вечерта ме покани в стаята си, не бях пияна или по модерното сега дрогирана, просто сляпо се подчиних...

Не искам да си спомням тази моя тогавашна слабост, можело и без нея.

И се започна,... любовен придатък. Закачиш ли се, няма откачане.

Пропуснах година, две, три,... десет, без да кандидатствам. Вече бях зависима от него.

'' Един ден може да станеш Началник на подвижната станция, даже и да не си инженер, нали виждаш колко колеги са такива без да са инженери, а докато аз съм тук, ти ще работиш в станцията '' ми философстваше...

Славея въздъхна тихичко. Гледаше  някъде в еН мерното векторно продранство.

- А годините си вървяха - вяло продължи - Неусетно остарях, не чета, а зяпам в телевизора и чакам да ми позвъни. Какво стана, какво не, но забременях извънматочно,... направих аборт по негово настояване и се повредих,... сега съм като безпасна игла, и какво от това, че е платил разходите.

Не ме гледай така, претръпнала съм отдавна и нямам сълзи, изплакани са.

Пенсионираха го. Заживях с мисълта, че съм се оттървала. Назначиха младо инженерче за Началник

Данчо Генчев го забравиха всички. Но продължаваше да ме топмози по служебния мобилен телефон

Животът ми отново стана ад. Последва реорганизация, закриха подвижните станции и започнах работа в кухня  на елитно заведение. Една вечер идва Данчо Генчев, готов да нахълта в кухнята.

Бодигардът го озапти.

- Ти знаеш ли кой съм аз, бе келеш

- Знам - кротко му отговори бодигарда - Едно лайно, марш от тук и да не съм те видял около заведението, ще те пребия и ще кажа, че си ми вадил нож и напсувал на майка.

Избута го навън.

- Госпожо, тови човек съпруг ли ви е - ме запита посля

- Не, по-лошо момче,... по-лошо

- Голям боклук изглежда, пазете се, госпожо..

Заплашваше ме, че ще ме убие. Жена му го бе оставила

- Слушай, искам да се оженим - приплака един ден

- Добре, но нека да заминем за Германия на работа и ще се устроим някакси, и там  мога да мия чинии и ще сме по-спокойни, милият ми той Данчо, Данчо...

Разбрах, че само с хубавото мога да се отскубна от него, иначе в някакъв луд пристъп може да ме убие и на улицата.

За какво да му крещя, мизерник, гад мръсна, съсипа живота на едно момиче, ти си паразит, живееш от младостта ми и тя те държи бодър. Какво си ми помогнал, това че никога няма да мога да имам деца, или това, че изгони от работа преди време Коцето, с който излизахме по заведения, или по дискотеки. Ако някоя ти е казвала, че си голям любовник, то тази някоя  не съм аз, просто бях уплашена и в безпътица, заради теб нямам и приятелки.

Изкарах месечен опреснителен курс по немски език и една сутрин ме изпрати на автобуса за Мюнхен. Имах мой несподеле с никохго план, слизам в София, търся автобус за Атина и следите изчезват. Родителите ми бяха починали, даже нямаше защо да се връщам в България, не поддържах с никого контакти. И ето ме в Атина, но не на екскурзия.

Гласът й отново  стана спокоен, топъл и плътен. Отпивахме от новата порция джин с тоник.

- Дотегнах ли ти, а господине

- Не съм Господин, Петър съм - усмихнах се - Тъжно, и то доста тъжно. Но сега имаме празник, наздраве Славея,... Трудно се забравят лощите спомени, но трябва.

Тя тъжно поклати глава.

800626... 800626, на себе си повтаях безгласно шестте цифри.

- Ще ви напиша  номера на  моя мобилен - тихичко казах - Ако някога искате да се срещнем, просто ей така, като рожденици , позвънете...

- О, с удоволствие.

                  Разделихме се пред заведението и всеки по своя път.

'' Интересна жена, открита, честна,... е , нещастна заради пропиляния си живот... '' си мислех.

'' Приятно момче, заслужава ли да го разочаровам, лошото може и да забравя, но пропиляния напразно живот, никога...''

                   И смачканото  на топче листче с мобилния номер тупна  и намери своето  място сред другите отпадъци в кошчето...