Беше гореща августовска нощ... от онези, в които е толкова горещо, че не можеш да заспиш и постоянно пиеш вода от хладилника. Алекс лежеше почти на края на леглото, опитвайки се да избяга от ръцете на съпруга си, който постоянно я дърпаше все по-близо към себе си. Топлият чаршаф се беше събрал на кълбо под краката ù, а тя се чудеше какво още да направи, за да не ù е чак толкова горещо. Мислеше си... за много неща, за работата, за колата, която искаше да продаде и да си купи друга, за мъжа си, който спеше до нея. Искаше ù се да избяга някъде, далеч от ежедневните проблеми, да ги забрави, поне за малко, но знаеше, че няма начин. Почти се беше унесла в мислите си, когато някой я докосна леко по ръката и прошепна:
- Спиш ли...? - отвори очи и пред нея стоеше Миро. Изобщо не беше чула кога беше отворил вратата на съседната стая и беше влязъл в нейната. Надигна се, за да покаже, че не спи. - Ела с мен! - Стана възможно най-тихо, за да не събуди мъжа си, нахлузи джапанките си и безшумно после ...