ОТМЪСТИТЕЛЯТ
Йордан Матеев
Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с любовни бележки в тях.
Но, уви, случаят не беше такъв. Архангелът му беше описал с ужасяващи подробности престъпленията на тази жена. Тя беше покварена до мозъка на костите си и трябваше да понесе наказанието си заради злините, които беше сторила. Небесният пратеник му беше обяснил, че сегашните й мъки бяха само кратка прелюдия към вечните адови страдания, които тя щеше да понесе с божията благословия.
- Моля те... недей... - прошепна тя. Той усети нарастващата паника в нея. Потта, която се лееше от тялото й. И си помисли с погнуса, че това е покварената плът на Змията.
Очите й бяха изпълнени с ужас. Блузата й бе разкъсана при ожесточената им схватка, която той бе спечелил почти веднага. Гър ...