Кучето - този най-добър приятел на човека! На него великият Джек Лондон посвети два забележителни романа - "Белият зъб" и "Дивото зове", многократно екранизирани. Но нали и жената е най-добрият приятел на човека...? /Нека читателите ми простят тук грубото чувство за хумор./. Не възниква ли парадокс?

     Никой на света не може да оспори огромната полза от кучетата. Същите спасяват хора затрупани от лавини и така помагат на високопланинските спасителни служби. Полицейските кучета пък надушват наркотици и ловят престъпници. Кучетата оказват безценна помощ на слепите, а в медицината надушват дори ракови клетки. Много трудно е да се подцени ролята на кучето в живота на възрастните самотници. Те вдъхват надежда в трагичните старини на тези нападнати по жесток начин от старостта хора.

     Вярно е и друго - кучешката обич е обсебваща. По тази причина един мой покоен приятел беше нарекъл кучетата "сатанински изчадия". Разбира се от кучета до кучета понякога има разлика от земята до небето. Но някои породи кучета демонстрират непостижима от човешко същество вярност. Спомнете си например кучето на Одисей, което вярно го очаква и разпознало своя господар издъхва на прага. Кучетата обладават понякога и свръхсензитивни способности. Спомням си как навремето мой приятел ме покани на гости във вилата си в Драгалевци. В съседната вила беше вързано куче вълча порода, което не се впечатли от моето гостуване. Но половин час по-късно то стана много неспокойно и започна да издава странни звуци. След още половин час пристигна собственикът му с автомобила си. Може лесно да пресметнете на какво разстояние е бил той от вилата си, когато кучето вече е усетило приближаването му. Наистина в този случай долових наличие на истинска мистика!

     Ала аз посвещавам този материал на онези млади жени, които имат съпруг и деца и въпреки това демонстрират огромна привързаност към кучета. Задавал съм си неведнъж въпроса - може ли жена, която е редовно сексуално задоволявана да демонстрира такава неистова обич към куче. И моят отговор на този въпрос гласи - не, не е възможно! Следователно въпросната категория жени се характеризира с недобро сексуално задоволяване и компенсира своята незадоволеност с куче. Част от тези жени може би се сношават с кучета или използват грапавите им езици, за да се разтоварват сексуално. Дори мисълта за това ме отвращава и сякаш чувам гласа на Иванчо, който пита баща си:

- Тате, как се наричат жени, които имат сексуално общуване с куче?

А бащата отговаря:

- Кучки, сине!

От само себе си се подразбира, че подобен род жени биха прибегнали и до по-едър добитък от кучето, стига да не се опасяват, че това може да създаде риск за живота им. И тук се сещам отново за Иванчо, който казва на Марийка:

- Марийке, чу ли за една, която се сношавала с кон?

- И какво е станало после? - полюбопитствала, Марийка.

- Не е имало после! - отвърнал Иванчо.

Разбира се има голям брой жени, които обожават своите кучета, без да осъществяват интимен контакт с тях. Това е едно чисто платонично обожание. Ако подобна жена е стара мома, тя със сигурност ще си остане неомъжена, защото всеки неин кандидат би осъзнал лесно, че след подобен брак, той ще свири винаги втора цигулка след кучето. Не мога да разбера и съпрузи, които са допуснали жените им да предпочитат общуването с кучето си пред тяхната компания. Това са очевидно мъже под чехъл с непоправимо робска психика. Един нормален мъж в подобна ситуация следва да даде по най-бързия начин пътя на подобна жена. В противен случай той е само един мухльо, който не заслужава ничие съжаление.