Отново себе си
Мила стана рано сутринта. Слънцето пътуваше към изгрева, но все още бе мрачно. Тя излезе боса навън. Тревата беше мокра. Хладина се разля по цялото й тяло. Мила потрепна леко, но не се върна обратно в къщата. Искаше й се да усети как прохладният вятър прониква в кръвта й и я залива цялата.
Вече повече от седмица бе тук, на село. Отдавна имаше нужда да смени обстановката на града с някоя по-спокойна, по-тиха... Затова и дойде тук. В малкото, сгушено в сърцето на планината селце, нямаше много хора. Почти всички бяха възрастни и по цял ден бяха на нивите, а вечер изморени се събираха в кръчмата на центъра. Единици бяха младите. Повечето от тях помагаха на бабите и дядовците си, но не и Мила. Не че селската работа й тежеше, но просто бе дошла да си почине, да избяга от натоварения трафик на града.
Сутрин ставаше рано и се разхождаше с часове из китните и тайнствени поляни и гори. Познаваше местността от малка и не се страхуваше, че ще се изгуби. Винаги замислено и задълбочен ...