Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. Пушки разкъсваха въздуха. Миришеше на обгорена плът. Земята, утъпкана и ничия, трепереше. От недрата ú се процеждаше вик:
- Земята разчертаха. Крийте овцете си и тях ще ни вземат стражарите...
Много опряха чела по влажните решетки на затворите, други побягнаха в Румънско. След година Йордан Топала пристигна в града заедно с проходилия Черньо, чирачето Колчо и храненика Тони, който страдаше от епилепсия. Идваха за Гроздана.
Сестрите ú - Сребра, Йордана, Неделя, Маринка, Дамяна - бяха омъжени в различни села, та ú изпратиха само скроени забрадки, изпечени питки, но не и подкрепа. Срамуваха се от Гроздана. Сякаш бе юда-кръвопийца, с нея плашеха децата си:
- Мирувай, че леля ти Гроздана ще те о ...