Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки...
Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. Пушки разкъсваха въздуха. Миришеше на обгорена плът. Земята, утъпкана и ничия, трепереше. От недрата ú се процеждаше вик:
- Земята разчертаха. Крийте овцете си и тях ще ни вземат стражарите...
Много опряха чела по влажните решетки на затворите, други побягнаха в Румънско. След година Йордан Топала пристигна в града заедно с проходилия Черньо, чирачето Колчо и храненика Тони, който страдаше от епилепсия. Идваха за Гроздана.
Сестрите ú - Сребра, Йордана, Неделя, Маринка, Дамяна - бяха омъжени в различни села, та ú изпратиха само скроени забрадки, изпечени питки, но не и подкрепа. Срамуваха се от Гроздана. Сякаш бе юда-кръвопийца, с нея плашеха децата си:
- Мирувай, че леля ти Гроздана ще те отнесе, докато спиш...
Когато идеше при внучетата си, Йордан Топала разрошваше косите им и чуеше ли някоя от дъщерите да рече лоша дума срещу Гроздана, я изглеждаше строго.
- Дядо, бе нашата леля зъби има ли?
- Има, чедо! Нали и тя обича ябълки червенки като теб...
- Ама и деца обича, нали?
- Да, все пита за вас. Здрави ли сте, облечени ли сте, спите ли добре...
- Тя ще ни вземе ли от креватчетата?
-Няма, чедо. Като си дойде, приказки ще ви разкаже... Смели като нея.
Болест повали Йордан Топала. Засънува нивата и сгърчилия се от болестта Тони, над който се бяха надвесили с жални очи воловете. И оня дорест жребец, с тъмните очи, който го хвърли от гърба си, докато бързаше да вдигне момчето от земята. Оттогава окуця. И земята обхождаше непълно, сякаш врабче със счупено краче. На прах стана времето му. По дървената кутия затропаха буци пръст. Никола, Гроздана и поотрасналия Черньо, хванати за ръце го изпращаха, сякаш овъглен метеорит... Земята разпери ръце. Прегръдка. Прошка. Последни стъпки...
© Петя Стефанова All rights reserved.
