Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Поради някаква причина още не си заспал на масата или на стълбището.
Телевизорът е включен, за звук. Прозорецът е отворен, но въздухът отказва да влезе. Прозорците са чисти, но външният свят е само жълтите квадратни точки отсреща. Няма прах; няма ги следите, които да ти напомнят кое къде е било.
Но не грачи грозно гарванът от поемите, не вие вълкът в далечината от епосите, нито се чува метрото над твоя таван. Никой няма да се самоубива още - твърде уморен си дори за драмата. Зяпаш, усещаш се по едно време. Ставаш, протягаш се и тръгваш към леглото - дълъг път от две крачки.
Подът е неравен, за малко да те пребие. Не че вината не е донякъде и в краката ти, де. Леглото ти е направено на ръка. От дъ ...