Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна да отвори задната врата на колата. Пътникът - едър костюмиран мъж малко над петдесетте, пусна крак към напечения от слънцето прахоляк, за миг спря, като че ли размисли, и се обърна към шофьора си:
- Иване, я го извикай оня! Мухлясалата му канцелария ми действа на нервите. Ще говорим в колата. Ти изпуши някоя цигара!
Шофьорът пъргаво влезе в канцеларията на наместника и след малко се върна с невзрачен мъж на средна възраст, който застана в стойка „мирно" до джипа.
- Качвай се, Драганов, качвай се! Тук поне работи климатикът. Затвори вратата, да не влиза жегата! - Едрият мъж изчака гостенина си да се настани на ръба на седалката и продължи - Казвай сега, какво става с нашата работа? Ще я бъде ...