10 min reading
Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна целувка и й намигна. Тя веднага сведе глава и продължи с работата си, донякъде засрамена, донякъде с неприязън. Трябваше да изглежда усмихната, да си върши работата – все пак искаше най-доброто за децата си. Макар и да беше там едва седмица, вече свикваше да работи в кафенето. Все още ненавиждаше отношението на много от войниците, които я виждаха като парче месо, но се страеше да не го показва.
***
Две години по-рано...
Мадлен работеше в текстилната фабрика до реката. Тя беше сред най-добрите там в изработването на знамена и униформи. В началото на войната изработваше материали за френската армия, но от началото на окупацията беше поставена на по-висока позиция от нейните колежки и отговаряш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Историята на една парижанка по време на нацистката окупация