Беше септември и учебната година вече беше започнала. Рано сутринта Елица слезе от колата пред входа на училището и тръгна с бавни крачки към него, нарамила тежката си раница. Да, пак се започваше училището, а с него започваха и домашните, тестовете и досадните осемдесетминутни часове, но, за разлика от всички останали ученици, Елица най-много мразеше междучасията. За нея те бяха истинско мъчение, понеже нямаше никакви приятели. Изобщо не говореше. Само мълчеше и слушаше другите, но нямаше и кой знае какво за слушане, защото всички говореха за разни безинтересни неща, изкуствени гаджета и разни други тъпотии, от които и най-любопитния човек не би могъл да извлече нещо смислено.
Днес тя отново не знаеше какво да прави и пак се залепи за момичетата от своя клас. За тях тя беше като сянка и дори не я пъдеха. След известно време при групичката се домъкна Пешо. Той беше един от най-големите хулигани и имаше лошия навик да осакатява само с един шут на футболната топка поне трима от противник ...