Партия шах
Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, която си стоеше отрупана с чаши от снощния купон и изтърси от някаква кутия един куп дървени боклуци.
- Сядай! - заповяда ми той - С кои ще играеш?
Огледах се, ама си бяхме съвсем сами.
- Как с кои? Само ти си тук? - учудих се аз.
- Избери си един цвят - подкани ме той.
- Добре, зелен. - Обичам зеленото, лъха на пролет.
- Фигурите са само черни и бели. - строго отбеляза Владо.
- Добре, белите - избрах бяло с идеята по-късно да го боядисам в зелено.
- Добре. Сега ще те науча да играеш на тази вълнуваща игра, наречена Шах. Шахът развива интелекта и мисленето.
- Веднъж прочетох, че един ден на всички ще ни инсталират чипове в мозъците и изведнъж ще станем много умни.
- Стига си говорила глупости. При шаха е съвсем като в живота....
- То пък един живот! - Въздъхнах.
- Ето това е царица! - Владо не желаеше да задълбава в житейски философии.
- О! А има ли престолонаследник? - Чувала бях, че цариците закъсват без престолонаследник. Например, съпругите на Хенри 8-ми.
- Това е игра. Няма престолонаследник. А пък това е цар. - той вдигна една фигура и почти я забоде в очите ми - Царят е най-важният - който го вземе пръв, печели играта.
Аз се пресегнах, грабнах царя и седнах върху него, за да го запазя.
- Спечелих играта! - извиках радостно.
- Така не може! - поклати глава Владо. Все още си владееше нервите. - Тази игра се играе по определени правила. Например - той взе още една фигура от купчината - този офицер се движи само по диагонал. САМО ПО ДИАГОНАЛ!
- Колко неприятно! - отбелязах. - Да не го е ударил шрапнел по главата? Какво му се е случило?
Владо започна да изпада в нервна криза:
- Не разбираш ли, че това е само игра? Просто игра. Фигурите се движат по определени правила. А ето това е кон! Кон! Разбираш ли? Той се движи само по буквата „Г“. Разбираш ли?
- Но защо го прави? И другите букви не са лоши! - Защо не му харесват другите букви от азбуката. Представи си, че офицерът, който се движи по диагонал се качи на гърба на коня, който се движи само по буквата „Г“. Как ще се разберат? По диагонал или по буквата „Г“?
- Глупости! Конят никога не се качва върху офицера, т.е. офицерът никога не се качва върху коня! Запомни това - Владо вече си скубеше и веждите от яд.
- Това е дървен кон, не ти е истински кон, който цвили. Не виждаш ли, че е съвсем дървен? Точно като тези дървени пешки, които се придвижват по едно квадратче напред, а взимат други фигури по диагоналното квадратче...
- Чакай! - възкликнах - та тук имало и квадратчета!
- Владо съвсем се подлюти. Събра набързо шаха и забърза към вратата. Стана ми жал.
- Чакай! - извиках след него - Знам да играя шах. Дядо ме научи като бях 3-годишна. - надявах се да го успокоя, но това мое признание утрои беса му и той си излезе затръшвайки с все сила вратата.
© Ммарина Пенчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз много се зарадвах на този находчив начин да се разкаже история, и на хумора в нея.
Но... понеже съм малко (доста) стара генерация, все пак ще кажа:
" - Сядай! - заповяда ми той - С кои ще играеш?
Огледах се, ама си бяхме съвсем сами.
- Как с кои? Само ти си тук? - учудих се аз."
Всъщност ( с изключение на първото изречение) това не е възможна ситуация, ако се спазват правилата на българската граматика (рязко променени от западното всекидневно говорене, и за съжаление вече възприето и в източното говорене).
Защо ли? Защото в българския език падежите са запазени при местоименията и при пълния, и кратък член в м.р., ед. ч. При местоименията не може да се каже "с кой или с кои" (кой, кои е именителен падеж, а след предлог не е възможен този падеж), а правилната форма в този случаи е "с кого" (независимо от числото). Аз не съм специалист по български език. Но на това изключително стриктно ни учеха и в прогимназията (ако Ви говори нещо това), и в гимназията. А професорът ми по математика не даваше и дума да се издума, задачите да не са написани и решени на правилен български език (намаляваше оценката с две единици, повтарям - по математика)... Е, минало... може би така мислим ние, овехтелите, които не възприемаме "шльокавицата", 4 вместо "ч", латиницата за български език, и т.н., и т.н.
Но все пак ми се струва, че авторът тук има предвид точно това неправилно използване на падежите на местоименията, за да направи каламбура в началото... И ако това е така - извинения за лекцията на един човек, обичащ красотата на българския език, както е писан от Вазов, Яворов, Пенчо Славейков, Констатин Константинов, Йовков и мн. др. -
Посмях се на воля! Много сладък разказ!
-
Благодаря на всички за отзивите. Дано наистина да съм ви разсмяла.
-
-
"Представи си, че офицерът, който се движи по диагонал се качи на гърба на коня, който се движи само по буквата „Г“. Как ще се разберат? По диагонал или по буквата „Г“?"
И аз това се чудяБлагодаря за усмивката! -
Браво. Много жив хумор. А табла? Играеш ли? Мога да те науча! Шегувам се. Страхотно се забавлявах Поздрави.
-
хахаха браво! И аз се научих много малка, и на първата си игра с "външен" човек се правех на луда но все пак лудостта в доста случаи се увенчава с успех!
Много готин разказ! -
Ааа, не, не, не
Обичам да ходя по нервичките на някой ( определен
) и аз така.
Голям смях
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления на marinax за свежото разказче!