Тихата монотoнна песен на капките бавно я изтръгваше от сладостната прегръдка на съня. Имаше нещо обаятелно и вълшебно в дъждовното майско утро, което заедно със затоплените завивки правеше събуждането и още по-трудно. В сутрини, като тази в които денят все още не бе заличил спомените Грета оставаше няколко минути втренчена в тавана на стаята си вкопчена в желанието да разтълкува съня си. Еднообразния припев на дъжда по прозореца обаче я унасяше, разсейваше и пилееше мислите и в различни посоки. Когато схвана, че всъщност просто блее в новообразуваната паяжина в ъгъла над климатика реши, че е по добре да стане и да се разсъни с едно хубаво кафе.
Седнала на малкия диван в кухнята, кръстосала крака и обгърнала с ръце любимата чаша, се замисли за времето откакто бе решила да се отдаде нa почивка. От няколко месеца с нищо не се занимаваше. Послуша приятелски съвет и напусна работата си от, която неделима част беше ежедневното общуване с всякакви хора.
Твърде разнородни и без мярка многообр ...