Nov 14, 2017, 12:45 PM

Пепа 

  Prose » Narratives
1118 5 7
8 min reading
Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомиялна нямаше.
– Къде е другата стая? – Това беше първият въпрос на Пепа, когато нахлу в обителта на младото семейство за първи път.
– Няма друга стая – усмихна се мъжът. – Тази стая е целият апартамент.
– Надавам се, че поне ползвате тоалетна – изхили се Пепа. Влезе без покана в банята и остана възхитена. Имаха дори бяла ваничка, повдигната с едно стъпало, пластмасова, и тя вградена изключително скромно, но успешно в малкото пространство. Всичко бе бяло, сиво и черно, до плота в кухната имаше два високи дървени стола, а холната гарнитура беше цялото им обзавеждане.
– Дойдох да се представя – казваше тя. Представяше се почти всеки ден. Имаше някакво куче, което извеждаше непрекъснато. Май нищо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??