ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 304
Dec 7, 2020, 8:29 PM  

Пеперудата 

  Prose » Narratives
465 1 21
1 мин reading

Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тюркоазена дантела, примесена с  рубинени оттенъци. По нашия край не се срещаха такива... 

Оставих семената настрани и тръгнах след пеперудата. Секунди по-късно хлопнах градинската порта. Тръгнах по пътя. Днес слънцето печеше доста, а птичките не спираха да пеят. 

-Какво има? Накъде си се разбързала? - попита ме съседката, която живееше през три къщи от нас.  

Подминах я... 

Когато минавах покрай селската кръчма, двама от мъжете ми подвикнаха. Пропаднали пияници, помислих си и не ги отразих.  

Не след дълго излязохме от селото... 

Вече наближавахме езерото. Продължавах да следвам пеперудата. Дори не знаех защо, но исках да разбера накъде ще ме отведе... 

Стоях на брега. С присвити от отражението на слънцето очи, наблюдавах как бързо се отдалечава от мен...  

Вече беше на едно от островчетата. Водата беше дълбока. Не я последвах... 

*** 

Вървях по дългия път към вкъщи. Е, какво пък? Слънцето печеше, птичките още пееха. А пеперуди навън, колкото си искам... 

-Здравейте! - поздравих учтиво мъжете от кръчмата. 

-Как си, комшийке? - подвикнах на съседката през дувара.  

Отворих градинската порта. Семената все още лежаха на земята. Заех се да ги садя. За какво ми е да преследвам красотата, като мога да си я създам сама?

© Есенен блян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички! 🙂
  • Цвети, тук мисля, че коментарите на Ирина си бяха на място. Аз не чета разказите в сайта, защото нямам време, но чета коментарите, от тях мога да науча много. Признала съм Ирина и Пепи в този сегмент. Ирина е директна и това я прави много ценна в коментарите. Като човек, който иска да се развива в тази област трябва да се научиш да търпиш критика, това ще ти помогне и в дейността на публикуващ редактор, за отговорността, която си поела. Годините оправдават незнанието, но не оправдават непукизма.. В този сайт научих много за душевността на хората, защото когато чета, за мен е важен смисълът в творбата, а не нахвърляните думи. Ако искаш да те забележат, звездичките нямат значение, а това, което като послание си вложила в творбата, защото ти я пускаш да бъде четена и трябва да си готова и за критиката. Приеми критиката за своята зона на комфорт, а не звездичките и ще израстваш много по-бързо в което и да е поприще. Няма лоша критика. Сега прочетох и коментара на Петър1, послушай и него.
  • Охооооо! Хахахахах! Отчаянието ражда посмешища
    Защо бе момиче мило триеш точно тези коментари, които са ти най-ценни?! И без това вече всички са ги видяли. А ти, ти показваш слабост, надменност и въобще, показваш що за човек си общо взето. За двадесет и едната ти години това не е ненаучен урок. Много се опасявам, че не е. Дано да греша.
  • Не си готова, Цвети, нито за писател, още по-малко - за редактор. Да си редактор не е само да следиш за пунктуацията, което ти също не умееш. Изтрий сега и този коментар, понеже не ти харесва, наместо да помислиш, и се поучиш. Който вири много нос, често се препъва.
    Усмивки, и бъди добра.

    А, и за Владо Георгиев бях прав, и за останалите, които повече не публикуват тук, много са ви занижени критериите, съответно, и публиката ви е привикнала да яде полуфабрикати. Но не всички, не всички...но ти, разбира се, не знаеш за какво говоря.
  • Благодаря ти, щураче!
    Пепи, когато отиде на пазара, човек оглежда внимателно изложените стоки и сам си преценява дали да ги купи или не. Същото е и тук.
    Лидия, така е. Благодаря ти! И аз ти пожелавам успех!
  • Възрастта не е постоянна величина - започва от нула и върви до... С нарастването се трупа опит, а човек се учи и от грешките, и от критиките, и от поощренията, и от примерите около себе си... Тази импресия е един отрязък от деня. Когато човек е млад, здрав и щастлив, него го впечатлява всичко наоколо. Мили момичета, желая ви успехи!
  • И "не ме четете" също идва от мрежата. Е, няма как, като се "изложиш" публично, да даваш и наставления кой и как да реагира. Ти правиш своя избор, а на базата на твоя избор другите пък правят своя.
    излагам - гл
    значение:
    1. излагам на показ, показвам
    2. излагам се - възвр.гл. - резиля се

    Ако не искаш да те четат, няма да се излагаш! (всеки да си го тълкува както му изнася)
    А дано съм ви докарала по една усмивка Тука сме като на панаир. О, времена, о, излагации! Пуста мрежа.
  • Това е пътепис "След пеперудката и обратно" Доста двусмислено. Тръгнеш ли след пеперудката си, никой не забелязваш. Докъде ще те доведе. Ами до мокро разбира се. Забавно четиво :р
  • 🙃
  • Защо харесвам такива импресии? Защото ги асоциирам с годишните времена на Вивалди и "Картини от една изложба" на Мусоргски.
    Вървиш и гледаш красотата като на филмова лента.
  • Благодаря ти, Пепи! На мен също ми се е случвало. Обожавам природата, особено през пролетта. И да, може би Ира има право, но освен това какво искаме да кажем, има значение и по какъв начин ще го поднесем на отсрещната страна.
  • Вместо "пропаднали пияници" - "селски пияници" - разговорно определение на висящите в кръчмата, и вместо "не ги отразих" - "подминах, все едно не съм ги чула", и всичко ще е наред. "Отразяването" идва от чата в мрежата, права е Ира.

    Харесвам такива импресии, аз си ги наричам "житейски щрихи или ескизи", понякога така се чувствам, като видя някое цвете: спирам и зяпам като омагьосана и аз не знам защо...
  • 🙂
  • Благодаря ти, Безжичен!
  • Всъщност наистина е импресия. Много труден жанр (както и в изобразителното изкуство). Но трябва още много, за да стане наистина впечатлящо произведение. И аз тук виждам потенциал в автора. Но за тази цел той трябва да обръща внимание само на насърчителните слова и нула внимание, когато останалите мрънкаме в коментарите си. Сама и само напред! И важното е твоето мнение, не нашето!
  • Благодаря за изказаното мнение, но не мога да се съглася. Първо, това не е просто епистоларна проза, а импресии, в които има символи. И второ от позицията на човек, попълвал много лексикони до съвсем скоро, мога да кажа, че в нито един от тях не съм виждала подобни неща.
  • Цвети, разказите ти от преди две години са по-добри. Това, което си писала по-горе повече прилича на епистоларна проза. Или на онези, които момичетата по мое време записваха в дневниците си, наричаха ги лексикони. Желанието ни да пишем понякога няма много общо с това, дали пишем добре.
  • Така е, но го има и това положение - когато тъжиш, че слънцето не достига до теб, просто се замисли дали не го носиш в себе си...
  • За това често вървят ръка за ръка с любовта: могат както да те въздигнат до небесата, така и да те сринат до земята.
    "Убийствена красота" и "Убиваме с любов" - клишета, но вярни.
  • Благодаря ти, Пепи! Красотата е нещо, което е добре да се преследва, но много често тя ни води към пътища, които нямат изход, без дори да подозираме.
  • Защото човешката душа е ненаситна за красота. Вечният стремеж. Щастливци са тези, които я откриват навсякъде, а още по-големи онези, които освен че я виждат, я и създават.
    Поздравления!
Random works
: ??:??