Събуди се.Отвори очи.Въздъхна обречено.Още един ден,пуст и неубещаващ нищо,за което си струва да стане.Слънцето отдавна е изгряло,но какво от това,просто още 24 часа,в които напразно ще ходи,говори и диша.Ставайки от леглото,дъха и спира,краката и затреперват,като че ли борейки се с невидими окови,с пипала измъкващи и малкото живец останал в нея.Цялото и същество отказава да приеме,че отново ще трябва да изживее един безсмислен ден.
Огледа се в огледалато.Очите отсреща и отговориха безизразно.Един отекчен поглед се впи в нея.Момичето от огледалото беше красиво,дори прелесно,но някак като че ли завладяно от тъмни и далечни мисли.
Облече се набързо.Излeзе на улицата.Тълпата я погълна.За миг реши,че
поне тук ще спре да мисли за Него.
Множеството изчезна.Гласовете се разпиляха.Тежката миризма се разнесе.
Тя пристъпваше леко,вървеше,летеше.Усещаше колко е близо до Него.
Ушите и долавяха нежния тембър на гласа му.Ръцете и докосваха туптящото му тяло.Почувстава как устните и се раздвижиха,шеп ...