В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и небето горяха в ярки оранжево - жълти нюанси.Там, в далечината те сякаш се бяха прегърнали, създавайки неделимо цяло от две половини. Ветрецът полъхваше и приличаше на току-що излязла от пашкула си пеперуда – подухваше и затихваше, изчаквайки трептенето на листата да замре и отново размахваше невидимите си криле раздвижвайки въздуха. Натежалите от ронещ се цвят и зеленина клони на дърветата се накланяха ту на едната, ту на другата страна, сякаш приветстваха радостно настъпващия здрач. Скоро луната щеше да засияе в пълния си блясък, а звездите да посипят небето, също като белите петънца по оперението на кацналия, върху близкото дърво, скорец. Раззеленило се с новата си премяна, дървото, което бе ...