18 min reading
ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за онова време китайски кецове, които имаха бяла точка на кокалчето. Бяха в превъзбудено настроение. Тичаха по двора, крещяха, играеха футбол, други, разделени на групи (момчетата срещу женките) и се гонеха настървено. Бяха в тази възраст, в която вече се усещаше привличането между половете, а не отвращението от представата, че може да целунеш момиче по устата. Това беше до преди година. Сега вече, след завършването на седми клас, като, че ли се чувстваха по-големи. Момчета по-възмъжали, а момичетата по като госпожици. И играта им беше такава. Вече не се скубеха с дива ярост, а някак си по-нежно, по-джентълменски да кажем. А и интереса на момчетата се премести от плитките на момичетата, към гърд ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up